- Не е необходимо - намеси се Чад. - А сега, ако обичате.
Дон Ерависто погледна Хелена.
- Вашият бодигард е учтива жена, но лесно се познава. Ако погледнете моята група, трудно бихте познали кой от тях е телохранителят ми. Може да е някой от мъжете или някоя от приятелките им.
- Приличат ми повече на техни дъщери - отвърна Чад.
Дон Ерависто се усмихна и плесна с ръце, преструвайки се на развеселен.
- Достатъчно празни приказки. - Той отново погледна Хелена и изражението му стана сериозно.
- Забелязах, че посетихте бараката. Знаехте ли, че Хайръм Бингам е прекарал дъждовна нощ в онази постройка?
Хелена направи всичко по силите си да скрие изненадата си.
- Мога да ви разкажа за събития от пътуването му, които няма да намерите в тази книга. Онази стара съборетина има интересна история.
Хелена бавно свали слушалките си.
- Привлякохте вниманието ми, сеньор.
Дон Ерависто постави длан на покривката.
- Може ли да седна?
- Заповядайте - след кратко колебание отвърна Хелена. Инстинктът ѝ казваше да бъде нащрек, но изпитваше повече любопитство, отколкото тревога. Бараката край линията със сигурност беше важна и може би този дон Ерависто щеше да ѝ обясни защо.
Чад се дръпна с неохота и изгледа пътниците в предната част на вагона, които пък не сваляха очи от нея.
- Историята на онази постройка е много мрачна - каза дон Ерависто, докато разкопчаваше копчето на сакото си и настаняваше тежкото си туловище на стола. - Имаме много за обсъждане.
Той щракна с пръсти и един сервитьор се втурна по пътеката, сякаш животът му зависеше от това.
- За мен джин с тоник. И малко кашу - каза дон Ерависто и погледна към Хелена. - Да, разбира се... ще имате нужда от още един чай с кока. Не се безпокоите, сеньорита, главоболието ви скоро ще мине. Най-сетне се спускаме в Свещената долина. С намаляването на височината ще намалее и пулсирането в слепоочията ви.
15.
Андите, Перу
65 км северозападно от Куско
15:02 ч.
17 януари 1908 г.
Хайръм изстена и се подхлъзна за пореден път. Уилсън се принуди да се върне, за да му помогне да стане. Този път американецът остана да лежи в калта и високата трева между две огромни канари, чакайки Уилсън да го изправи на крака.
- Трябва да се върнем в Куско - повтори той, докато Уилсън го теглеше. - Няма смисъл да продължаваме в това време без никаква храна и припаси!
През първия час двамата бяха вървели по железопътната линия между отвесните гранитни скали, спускайки се към обраслата с дървета долина на Урубамба. Ситният дъжд не престана през цялото време. Уилсън бе решил да вървят покрай траверсите, защото се ходеше по-лесно и беше малко вероятно да оставят диря, която лесно може да се проследи. Мина цял час, преди да се спуснат под облаците, и сега видимостта беше по-добра, макар да си оставаше невъзможно да видят покритите с ледници върхове, които несъмнено се издигаха над тях от всички страни.
Докато се спускаха към долината и височината намаляваше, Уилсън определено се почувства по-добре и дишането му стана по-леко. Железопътната линия беше свършила на един стръмен участък на около километър и половина назад. Предположи, че строителството ѝ е било прекратено за дъждовния сезон, когато работата в стръмните клисури и урви беше трудна. Работниците сигурно щяха да се върнат най-рано през април, когато дъждовете започнат да намаляват и нивото на реките спадне отново.
- Събуй се - каза Уилсън и посочи десния крак на Хайръм.
- Няма да се събувам! - отвърна Хайръм.
Уилсън извади ловджийския си нож и посочи крака му с върха на блестящото острие.
- Обувките ти не са подходящи за ходене по мокри камъни и кал. Дай ми ги.
- Трябва да се върнем в Куско - за пореден път каза Хайръм. - Знам едно чудесно местенце, където можем да опитаме местна бира - или поне перуанска бира - и да си напълним стомасите с чудна зеленчукова супа.
Уилсън чуваше далечния рев на реката на северозапад - какофония, която се надигаше от долината към тях.
- Чуваш ли това? - попита той и вдигна ръка към ухото си.
- Река - отвърна Хайръм. - При това голяма, ако се съди по грохота.
- Щом стигнем реката, пътеката става много по-лесна. Дай ми обувката. Ще ѝ изрежа грайфери на подметката, за да стъпваш по-сигурно.