- Колко по-добра ще стане пътеката? - попита Хайръм.
- Нататък е отлична.
Дъждът започна да се засилва и отново се спусна сива мъгла. Уилсън се зачуди как ще замъкне Хайръм до Вилкапампа през гъстата джунгла и нагоре по стръмните скали. Пътеката далеч не ставаше по-лесна - а доста по-трудна.
Хайръм седна на една гранитна канара, която очевидно се бе откъртила от скалите над тях и бе паднала в гората.
- Това е най-лошото пътуване, на което съм бил, знаеш ли? - измънка той, докато развързваше връзките. - Помириса обувката си и я подхвърли към Уилсън. - Не смърди чак толкова... Изненадан съм.
Извади кесията си с тютюн. Загледан в стръмно спускащата се джунгла от двете им страни, той умело сви цигара с мокрите си ръце под прикритието на широкополата си шапка.
- Свещената долина, значи? Не ми се вижда нещо особено.
С помощта на острия си нож Уилсън започна да дълбае подметката, като внимаваше да не я пробие.
- Местните индианци са от племето кампа. Казват, че били пълни диваци.
- Това е информация, която не бих отказал,предида убият магаретата ми. - Хайръм погледна с отвращение през рамо нагоре по пътеката, която се виеше в далечината и накрая изчезваше в облаците. - Горкият малък Диабло.
- Изобщо не трябваше да оставаме за закуска - каза Уилсън. - Прекалено се забавихме.
- Трябваше да ми кажеш, че е толкова опасно! - изтърси Хайръм.
Уилсън вече беше направил три неравни бразди в подметката и започна да работи по петата.
- Нямах представа, че индианците ще осакатят магаретата по този начин. Искаха да им причинят колкото се може по-силна болка.
Хайръм облиза цигарата и я сви.
- Разстроиха ме! Ето какво направиха! Има ли други изненади, за които трябва да знам?
- Трябва да продължим напред, Хайръм.
- Аз гласувам да се върнем в Куско. Ще съберем повече хора с пушки, ще се върнем и ще дадем на онези дяволи кампа урок, който никога няма да забравят. - Хайръм потърка корема си. - И си мечтая за топлата супа... и бирата.
- Ти ще бъдеш човекът, открил изгубения град Вилкапампа. Това несъмнено трябва да означава нещо за теб.
Хайръм драсна кибритена клечка под периферията на шапката си.
- В този момент повече ме вълнува вероятността да бъда прободен с копие, отколкото славата. - Той метна клечката и издиша дълга струя дим.
Уилсън посочи.
- Продължаваме напред, независимо дали ти харесва или не. Очаква ни свят с несравнима красота. Могъщата Урубамба прорязва тясната долина с невероятна сила през това време на годината. Тя е един от притоците на Амазонка. Водите, които текат покрай нас, ще преминат почти през целия континент, за да се влеят в Атлантическия океан.
Хайръм го изгледа озадачено.
- Откъде знаеш това?
Уилсън започна да дълбае последния жлеб на дясната обувка.
- Казах ти. Знам много неща за този район. И ако имаше повече вяра, щеше да осъзнаеш, че можеш да спечелиш много, ако продължиш с мен, вместо да се опитваш да спреш напредъка ни с негативната си нагласа.
- Не мисля, че съм негативно настроен - отвърна Хайръм, без да маха цигарата от устата си. - Просто разсъждавам логично. Вилкапампа няма къде да се дене. Градът е бил изгубен стотици години! Казвам да тръгнем обратно към Куско и да се върнем по-подготвени.
Уилсън му метна обувката, но Хайръм не я забеляза и тя прелетя покрай него и падна долу между камъните.
- Ох, направо страхотно! - Хайръм се изправи на куц крак и се наведе тромаво в опит да я вдигне. - Първо ми убиха магаретата, а сега останах бос. И проклетият дъжд не престава!
- Дай ми другата си обувка - каза Уилсън.
Хайръм беше наврял глава между камъните.
- Един момент.
Уилсън забеляза ствола на голямо дърво, паднало от гората над тях. Беше се разцепил и той забеляза следи от ларви. Прескочи няколко камъка и започна да дълбае дървото с ножа си. Само за няколко секунди откри ларвите на някакъв бръмбар, приличащи на бели голи гъсеници. Май не беше виждал по-големи.
- Искаш ли нещо за ядене? - попита той и вдигна една тлъста гърчеща се личинка с ножа си.
Хайръм вдигна глава.
- Как ли пък не!
Уилсън пусна гърчещата се личинка в устата си и захапа. Тя се пръсна неприятно между зъбите му.
- Не са ли отровни?
- Само онези с ярките цветове - отвърна Уилсън. - Или ако са космати.
Хайръм го погледна объркано.
- Но това е отвратително!
Уилсън метна още една ларва в устата си.
- Опитът ми казва, че когато можеш, трябва да ядеш. Никога не знаеш какво може да ти се случи в джунглата и затова трябва да се възползваш от всяка изпречила ти се възможност.