- Трябва да стигнем дотам - каза Уилсън и тръгна напред.
- Няма начин да пресека този мост! - запротестира Хайръм.
Уилсън не спря.
- Преследват ни, Хайръм. Нямаме друг избор.
Той огледа стените, водещи до Моста на кондора.
Около тях имаше поредица тъмни гранитни пластове, редуващи се с пластове по-светла утаечна скала. Катеренето щеше да е предизвикателство, но не и невъзможно. Когато двамата приближиха отвесните каменни стени, различиха в тях груби стъпала, образуващи пътека, която лесно можеше да се следва.
През цялото време Уилсън очакваше засада, а ето че по земята не можеше да види пресни следи - никакви отпечатъци в калта, никакви счупени клонки или листа, мекият зелен мъх си беше непокътнат по камъните.
Докато изкачваше каменното стълбище, Уилсън си помисли за инженерите и строителите, изсекли тези стъпала преди стотици години. Всичко в империята на инките си имаше цел. Живели са в хармония със света около тях, имали са отлични познания за звездите и сезоните, за планините и дъждовете. Културата им е била високоразвита в много отношения. Знаели са как да засаждат и торят растения така, че да не изтощават почвата, изчерпвайки даващия живот азот. Разбирали са химията на вещества като хинина и кокаина, както и въздействието им. Майстори архитекти успели да терасират и най-стръмните планински склонове, за да могат да засаждат и поливат земеделските си култури. Заради познанията им за зърнените храни и одомашняването на планинския еквивалент на овцете и козите в този район - ламите - техният свят бил свят на изобилие. И с това познание дошли владетелите, създали закони и ефективна администрация и бюрокрация, така че нито един слуга в света на инките да не гладува. Комуникационната им система обхващала четирите краища на империята им - света на четирите сую ( Регион в империята на инките. - Б. ред.) . Четирите части на света на инките били разделени от две прави линии, минаващи през Куско - „пъпа на света“. Едната минавала от северозапад на югоизток, а другата от североизток на югозапад. Северните райони се простирали от Еквадор до Бразилия, а южните - по цялата дължина на Чили. По време на разцвета си империята обхващала над два милиона квадратни километра с милиони поданици.
Инките смятали себе си за най-развития и високопоставен народ на земята. За тях всички други били диваци и варвари. Тяхната империя била „светът“ и всичко, което можел да предложи той. Боговете изпратили владетелите на инките на земята да разпространяват цивилизацията и културата сред всички - тяхно задължение било да завладяват по-нисшите народи и да ги асимилират в лоното на империята си. Създали военна машина, нямаща равна на себе си в Южна Америка, и обучавали десетки хиляди воини на върховна дисциплина. Абсорбирали всички нисши племена на Андите - и ако победените не се покорявали, инките ги избивали, докато не постигали резултата, който искали. Светът им имал брутална и жестока страна, изискваща подчинение на всяка цена. Владетелят на инките бил всесилен и всяка негова дума се смятала за божествена.
Уилсън си представи шока, който е преживял владетелят, когато в земите му пристигнали шепа испанци и сринали всичко, градено в продължение на повече от петстотин години. Инките никога не били виждали коне, нито неща като бляскавите нагръдници и шлемове на конкистадорите, да не говорим за невероятната мощ на техните мускети и качеството на стоманените им мечове. Направили грешката да повярват, че брадатите европейски нашественици са потомци на самите богове, равни на собствения им владетел. И това погрешно доверие им струвало всичко.
И въпреки това кракът на нито един испанец така и не стъпил на пътеката, по която сега вървяха Уилсън и Хайръм. Инките може и да не победили нашествениците, но успели да крият земите на Вилкапампа в продължение на стотици години, което само по себе си беше забележително постижение.
Пратениците им, носещи съобщения между Куско и северните провинции, използвали това каменно стълбище. Стъпалата навремето били изсечени с остри ръбове, но годините и постоянните дъждове взели своето. Някогашната слава на стълбището бе помръкнала досущ като цялата империя на инките - можеш да видиш структурата ѝ, но не и онова, което е била преди.