Макар че беше доста далеч, Даниел погледна Хелена в очите и ѝ кимна, сякаш можеше да чуе всяка дума от разговора им. Изглеждаше на трийсет и няколко, беше пригладил тъмната си коса назад също като баща си. Мрачните му очи тънеха в сянка и бяха дълбоко разположени, чешеше носа си непрекъснато, сякаш го мъчи ужасен сърбеж. От двете му страни седяха две млади жени със сурова, неподправена красота, но по стеснителните им изражения и недодяланото им поведение си личеше, че са били подбрани от някое местно село в подножието на планините.
- Непременно ще ви уведомя, ако имам нужда от нещо - отвърна Хелена. Тя посочи навън. - Виждали ли сте някога време като това?
- Много рядко съм го виждал толкова мрачно и коварно - отвърна дон Ерависто. - Срутването на скалите беше много неочаквано, но се е случвало и преди. - Той пое дълбоко дъх през носа си. - Миризмата на гората след силните летни дъждове е опияняваща, нали? Придошлите реки оживяват като ревящи чудовища. Направо са страшни, като ги доближиш - толкова мощни, че кожата ти настръхва. - Страстта се долавяше във всяка негова дума. - Това е една от многото причини дъждовният сезон да е любимото ми време на годината за пътуване в планините. Отдавна чаках идването на този ден - добави той и кимна.
Последният коментар на дон Ерависто изглеждаше не на място, но Хелена предпочете да премълчи.
- Споменахте, че Хайръм Бингам е отседнал в онази барака край линията? - попита тя.
- Били са мрачни времена - промърмори дон Ерависто и посочи през пътеката към спътниците ѝ. - Бих предпочел да сме насаме, ако трябва да говоря честно. По-добре ги отпратете.
Хелена беше стъписана от искането му, но въпреки това помоли Чад и Пабло да се преместят в другото сепаре. По изражението на Пабло беше очевидно, че той се бои от дон Ерависто, и това само засили неочаквания страх, който усети тя.
- Наистина са били мрачни времена - отново рече дон Ерависто, взе шепа кашу и разтърси ядките в юмрук, преди да ги метне в устата си. - Валяло е също като сега, когато Хайръм Бингам пренощувал в бараката - каза той, като продължаваше да дъвче. - Каква ирония.
- Хайръм сам ли е пътувал? - попита Хелена.
Дон Ерависто замълча, сякаш обмисляше старателно отговора си.
- Със сигурност е имал спътници. По онова време никой не е идвал самичък в тези непознати и диви земи. Старите индиански племена все още държали планините, особено на запад, към Амазонка. Говорело се, че убивали чужденците и изсушавали главите им, за да ги носят като огърлици. Съдбата повелила в нощта, докато Хайръм Бингам и групата му спели в бараката, скъпоценните им магарета да бъдат отмъкнати и отведени, за да бъдат заклани.
- От кого? - попита Хелена.
Дон Ерависто стана много сериозен.
- Навремето това е било свещена долина, сеньорита. Местните индианци, които я защитавали, откраднали товарните животни и ги осакатили жестоко. Гледката била ужасна. - Дон Ерависто млъкна, за да метне още кашу в устата си. - Доколкото знам, това била една от най-страховитите сцени, на които е ставал свидетел Хайръм Бингам.
- Ужасно - рече Хелена.
Дон Ерависто посочи айпада ѝ.
- Това няма да го откриете в книгата си. Хайръм Бингам не искал да обижда никого, когато писал историята. Аз го наричам селективна история. Както вече казах, били мрачни времена. Местните индианци, както и църковната йерархия предпочели да забравят много от случилото се през онези години. Както несъмнено вече знаете, идването на Хайръм тук съвпаднало с последното разпъване на кръст в Южна Америка. Станало е в Куско.
- Разпъване ли? - изненада се Хелена.
- Само три дни преди Хайръм да дойде в тази долина - каза дон Ерависто. - Случаят не е добре известен. Уви, Църквата е свършила отлична работа с потулването на ужасното събитие. Местен войник на име Корсел Сантияна бил разпънат на стените на катедралата пред очите на всички, обърнат към Пласа де Армас.
- Откъде знаете всичко това? - попита Хелена.
Дон Ерависто се усмихна.
- Историята се предава от баща на син. Така стоят нещата в тази страна. Тук имамекултура, за разлика от празните ритуали в Съединените щати.
Хелена бе изненадана от арогантността, появила се в тона му.
- Защо са разпънали войника? - попита тя.
Дон Ерависто сведе поглед.
- Твърдяло се, че бил обсебен от дявола.
- През коя година е станало? - попита Хелена.
- През лето Господне хиляда деветстотин и осмо.
- Знаете ли точната дата?
- Било в средата на дъждовния сезон, също като сега, но повече от това не ми е известно.
Последва дълга пауза, след което дон Ерависто продължи, като през цялото време мачкаше кашу между палеца и показалеца си.