- Мнозина смятат, че разпъването в Куско и пътуването на Хайръм Бингам до свещената долина на инките са свързани.
- Как направихте тази връзка? - попита Хелена.
- Не съм я правилаз, сеньорита. Така съм чувал. По заповед на епископ Франсиско, по чието нареждане било извършено очистването на Корсел Сантияна, от Куско бил пратен военен отряд по петите на Хайръм Бингам и неговите спътници. Залавянето им било основен приоритет за водача на Църквата.
- Кой е пътувал с Хайръм Бингам? - отново попита Хелена.
Дон Ерависто я погледна.
- Вече знаете отговора на този въпрос, сеньорита. Защо иначе щяхте да сте тук?
- Не съм сигурна какво искате да кажете, сеньор.
- Не е нужно да се правите на скромна.
Хелена поклати глава.
- Нямам представа за какво говорите.
- Трябва да признаете какво ви е известно. - Дон Ерависто си пое дълбоко дъх и успя да се усмихне бързо. - Изглежда емоцията на момента надделя и забравих маниерите си. Разберете, чаках много време настъпването на този ден.
Хелена видя как артерията на врата му запулсира по-бързо.
- Защо си играете с мен? - попита тя. - Ако имате да казвате нещо, кажете го.
- Уилсън Даулинг е причината и двамата да сме тук - заяви дон Ерависто. Юмруците му внезапно се свиха. - Возя се с този влак почти всеки ден през дъждовния сезон вече близо две години. Казаха ми, че сте прекрасна, и за мен е удоволствие да призная, че външният ви вид изобщо не разочарова. Докато бяхте в бараката, получихте видение – шепнешком добави той. - Видели сте Уилсън Даулинг съвсем ясно, сякаш е бил пред вас. Забележително, нали?
Хелена седеше мълчаливо с каменна физиономия.
- Отричате ли, че казаното от мен е истина? - попита той. Хелена виждаше, че дон Ерависто е направо замаян при мисълта, че знае какво е видяла. - Видели сте Уилсън Даулинг. Знам го!
- Каквото и да си мислите, че знаете, сеньор, то е само върхът на айсберга.
Хелена не можеше да си позволи да покаже колебание или слабост - направеше ли го, положението можеше да се влоши. Пред нея седеше човек, който знаеше за виденията ѝ, колкото и неочаквано да бе това. „Откъде може да знае?“ Тя небрежно отпи от чая си, който вече бе хладък.
- Знаех, че ще бъдете тук - заяви тя. - Не правете грешката да си мислите, че знам по-малко от вас.
Хелена нямаше представа откъде бе дошла тази внезапна самоувереност, но усещаше, че сега е моментът да бъде храбра.
Дон Ерависто се вгледа дълбоко в очите ѝ.
- Възможно е, предполагам. - Той вдигна ръка и щракна с пръсти, за да привлече вниманието на сервитьора в края на вагона. - Донесете ми цигари и пепелник!
- Не може да пушите тук - остро рече Хелена.
Дон Ерависто спокойно разкопча копчето на сакото си и извади никелиран пистолет.
- Аз командвам тук - заяви той и насочи мощното оръжие към главата на Хелена.
Появата на блестящия „Колт“ 45-и калибър моментално предизвика суматоха във вагон-ресторанта. Отвсякъде се разнесоха възклицания и писъци. Някои замръзнаха шокирани, други се метнаха под столовете си, обхванати от паника.
Чад трескаво извади глока си.
- Хвърли пистолета! - изкрещя тя.
В другия край на вагона най-малко петима от хората на дон Ерависто извадиха различни оръжия, от прости револвери до автомат МР5, и на свой ред закрещяха на Чад да хвърли оръжието си.
- Слава на Исус, мой свят закрилник - мърмореше Пабло от пода.
През цялото това време дон Ерависто и Хелена седяха и се гледаха в очите, без да мигнат. Хелена не показваше никакви признаци на страх. Оставаше напълно спокойна, нито една бръчка не нарушаваше безупречната ѝ кожа.
Тя бавно вдигна ръка, при което виковете и писъците замлъкнаха за момент.
- Свали оръжието си, Чад. - Чуваше зад себе си тежкото дишане на бодигарда си. - Владея положението.
- Не ми изглежда така! - извика Чад, докато насочваше последователно пистолета към всеки от петимата в края на вагона. От мястото си нямаше пряк изглед към дон Ерависто.
Хелена опря ръка на преградата на сепарето и се обърна към нея. Лицето на Чад бе побеляло, дори устните ѝ бяха бледи.
- Ако искаше да ме застреля - спокойно рече Хелена, - вече щеше да е дръпнал спусъка.
На Чад ѝ бяха нужни няколко секунди, преди да свали с неохота пистолета си.
- Хората ви да останат на мястото си - каза Хелена на дон Ерависто.
- Някой да ми донесе цигари! - извика той.
- Не може да пушите тук - повтори Хелена.
- Ще правя каквото си искам!
Хелена поклати глава.