- Наистина ли си мислите, че ще дойда без защита? С моята връзка с миналото знам повече, отколкото някога ще знаете вие!
За първи път дон Ерависто изглеждаше разтревожен.
- Играете си със сили, които са отвъд способността ви да разберете, сеньор. Очаквах пристигането ви, както вие очаквахте моето. Знам всичко, което ще се случи, и защо. Така че ще правите точно това, което кажа.
Дон Ерависто я изгледа сурово.
Хелена протегна ръка и отмести с показалец пистолета му надолу и настрани.
- Ще свалите пистолета и хората ви ще сторят същото. Имаме много за обсъждане и оръжията няма да са необходими.
20.
Андите, Перу
75 км северозападно от Куско
17:13 ч.
17 януари 1908 г.
Времето сякаш забави хода си, докато Акла гледаше как четирите стрели летят право към целите си. Двамата бели мъже бяха по средата на Моста на кондора, на около четиресет крачки от тях. Едва когато стрелите полетяха, Акла можа да стане свидетел на истинската сила и сръчност на синеокия, който тичаше с невероятен баланс по тесния и хлъзгав наклон на висящия мост. На рамото си носеше отпуснатото тяло на кльощавия, хванал леката му фигура за ръцете от едната страна и за десния крак от другата. Кльощавият беше мъртъв или в безсъзнание, съдейки по начина, по който се люшкаше главата му. Синеокият се движеше толкова бързо, че не използваше парапетите. Разчиташе единствено на котешкото си равновесие, за да прекоси люлеещия се мост.
Акла и воините ѝ стояха една до друга на ръба на пропастта, със стрели на тетивите, но без да са опънали лъковете, загледани в необикновеното зрелище. Нямаше време за изречени думи, но те бяха с един ум и си мислеха едно и също.
„Как може този мъж да се движи така бързо и с такава сила?“ Това бе проява на атлетични умения, каквито Девиците на слънцето никога не бяха виждали.
Четирите стрели се носеха през разбунения въздух към синеокия. Акла неволно трепна при мисълта за отровния връх, пронизващ тази съвършена плът. Идеята подобен човек да бъде убит изведнъж ѝ се стори ужасяваща. След като беше видяла на какво е способен, инстинктът ѝ бе да го пожелае за себе си - а ако това не беше възможно, за потомството си.
Докато четирите стрели наближаваха целта си, синеокият отново скочи напред. С противоречаща на здравия разум сила той стигна най-ниската точка и започна трудното изкачване от другата страна. Трите жени воини до Акла едновременно опънаха тетивите на лъковете си, но Акла не го стори. Знаеше, че поне една стрела ще улучи мишената. Беше се прицелила по-високо от останалите.
Три стрели полетяха надолу във влажния въздух - само на една длан разстояние от целта си - а стрелата на Акла улучи синеокия отзад в лявото бедро, пронизвайки материята на тежките му водонепроницаеми панталони. Съдейки по реакцията му и начина, по който той посегна назад - като продължаваше да държи тялото на кльощавия с другата си ръка - стрелата бе пронизала и плътта му.
За негова чест синеокият продължи да се изкачва със сигурна стъпка по наклона от другата страна, но балансът му определено бе нарушен от отровата. Воините едновременно отпуснаха тетивите си и прибраха стрелите обратно в колчаните.
„Нека богът слънце Инти ви освободи“ - каза Акла с мисления си глас и очите на жените се затвориха и отвориха - и те отново бяха отделени една от друга. Акла бе обучена да поддържа умствената връзка колкото се може по-кратко, защото онези с по-слабо влияние можеха да бъдат докарани до лудост, ако бъдат задържани заедно по-дълго от необходимото. Чувството за загуба и мъка, което винаги съпътстваше разделянето на умовете, за момент я сграбчи и тя напрегна мускули, за да му се противопостави.
- Изпитваш към синеокия слабост, каквато не бива да имаш - каза Сонтане.
- Той е наш враг, а ти го смяташ за прекрасен - добави Ореле.
- Но го повали моята стрела - остро рече Акла. - Не вашите! Знаете го. Не позволих на чувствата си да застанат на пътя ми.
От другата страна на моста синеокият рухна тежко на едно коляно. Пусна кльощавия да падне на земята и се обърна да огледа раната, след което извади стрелата от плътта си.
- Той е опасен - отбеляза Илна. - Можем само да се надяваме, че няма и други като него. Силата и балансът му бяха невероятни.
Ореле кимна.
- И това, че продължи да диша толкова дълго след като беше улучен, потвърждава допълнително силата му.
- Трябва да занесем тялото му на Мамакона Хурин Пача - каза Илна. - За да проучи останките му.