Внимателно си сипа газирана вода в чашата и остави стъклената бутилка настрана. Стараеше се да скрие треперенето на ръцете си и да не показва признаци на страх. През цялото време с периферното си зрение отбелязваше точното местоположение на всичко на масата - чашите, чиниите и ножовете.
- Аз съм разумен човек - каза тя. - Виждам в очите ви, че сте съгласен с това. А вие сте влиятелен човек, което ми харесва. Съдбата е била добра с вас, както и със сина ви Даниел. С това не искам да кажа, че нямате своите демони - всички ги имаме, но трябва да продължим да гледаме към бъдещето, ако не искаме това сложно недоразумение, защото става въпрос именно за недоразумение, да съсипе живота и на двама ни.
- Боравите много добре с думите, сеньорита. Но това не променя факта, че Уилсън Даулинг е бич за предците ми. Той е онзи, който е унищожил семейството ми и го е обрекъл на лудост. Той е съсипал живота на добър човек и му е отнел всичко по най-ужасен начин. Вярно е, че се възползвах от плодовете на знанието си, но в замяна трябва да изиграя своята роля, за да поправя нещата. Това е цената.
- Уилсън Даулинг е добър човек с честно сърце - отвърна Хелена, мъчейки се да следва инстинкта си.
Изражението на дон Ерависто бе на човек, жадуващ за мъст.
- Значи не го познавате - каза той. - Той е самото олицетворение на злото.
- Какво е престъплението му?
Дон Ерависто чукна с показалец по масата и отвърна с треперещ глас:
- Брутално е убил съпругата и децата на предците ми.Той е убиец. Извратен убиец, който се наслаждава на ужаса и унижението на жертвите си. - Дон Ерависто отново грабна пистолета си и го насочи между очите на Хелена. - Не мога повече да играя тези игри! - Ръцете му трепереха и Хелена ясно виждаше, че е способен да дръпне спусъка.
Във вагона се чу колективно ахване и събралите се пътници се напрегнаха в очакване на онова, което предстоеше.
Хелена спокойно побутна чашата си мъничко наляво.
- И си мислите, че като ме застреляте, ще отмъстите на човек в миналото?
- Сигурен съм.
- Значи сте глупак.
Погледът на дон Ерависто се втвърди още повече.
- Вие сте причината за успеха му!
- Никога не бих участвала в убийството на невинни! - отвърна Хелена толкова разпалено, колкото смееше. - Информацията ви е погрешна и сте на път да направите ужасна грешка.
На челото на дон Ерависто беше избила пот и ръцете му се тресяха.
- Точно това очаквах да кажеш. Представял съм си безброй пъти този момент. Предвидих, че ще се опиташ да се измъкнеш от отговорността си. Ти си виновна, жено!
- Как смеете да ме обвинявате в злодеяние! - дръзко отвърна Хелена.
- Ти си виновна! - повтори дон Ерависто. - Действията на Уилсън Даулинг се насочват оттеб!Твоятасмърт е единственият начин да спра злините, които ще извърши.
Хелена продължи да гледа спокойно студените очи на дон Ерависто. Нямаше никаква представа откъде идва тази премерена решимост, но дълбоко в себе си бе уверена, че животът ѝ няма да приключи тук, от ръцете на седящия срещу нея мъж. Уилсън беше близо до нея, макар да бяха разделени от бариерата на времето. И тя щеше да стигне до него - такава беше съдбата ѝ.
- Значи си мислите, че можете да дръпнете спусъка и да промените участта на предците си? - попита Хелена. - Единствената участ, която ще промените, е вашата собствена и тази на децата ви.
Тя се огледа, после погледна към Даниел, който бе пребледнял от очевидното безумие на баща си.
- Нима възнамерявате да избиете всички във влака, за да прикриете стореното? - попита тя.
Останалите пътници очевидно се стреснаха от думите ѝ, включително и жените от масата на дон Ерависто. Вече всички си даваха ясно сметка, че ужасната ситуация засяга и техния живот.
- Трябва да направя нужното, за да променя историята - раздразнено рече дон Ерависто. - Ще те убия и после ще убия себе си! Всички други ще бъдат в безопасност.
- Нима ще се убиете пред собствения си син?
- Твоята смърт ще промени историята - заяви дон Ерависто. - Няма да изиграеш ролята си и дяволът Уилсън Даулинг ще се провали. Ще бъде сляп и семейството ми ще бъде защитено.
- Не мога да повярвам, че ще стоварите подобна ужасна участ върху Даниел - каза Хелена, имитирайки съчувствие. - Поглеждам лицето му и не виждам човек, готов за товара и унижението, които ще му наложите.