Сега епископът изглеждаше разтревожен.
- Продължихте ли да ги следвате, след като открихте убитите им магарета? - попита той.
- Последвахме ги до район, наричан от водачите ми Свещената долина. Чували ли сте за това място?
Епископът поклати глава.
- Продължихме по пътеката чак до скалите при реката, но междувременно чужденците бяха изчезнали, със сигурност загинали при опита да прекосят стария висящ мост на инките над бързеите. Именно там намерихме пушката.
Епископът се обърна и погледна към вътрешния двор.
- Не са мъртви - каза той към мрака.
- Мостът бе изтръгнат от основите си от силата на водата. Водачът ми смята, че индианските воини са проследили белите мъже до моста и са ги принудили да опитат да преминат. Всичките им следи се изкачваха нагоре, но нито един не се е върнал обратно. Един от хората ми намери индианска стрела. Само от едно докосване до примитивната отрова на върха ръката му се поду като крастава жаба в горещ ден.
- Чужденците не са мъртви - повтори епископът.
- Но, отче, има ясни доказателства...
- Един от войниците ви, Бонито Родригес, е изчезнал по обратния път към Куско. Нали така?
- Откъде е възможно да знаете това? - отвърна Гонсалес.
- Бил е отвлечен и убит - обяви епископът. - От тъмни фигури, които трудно се виждаха. Мисля, че бяха жени. Жени със студени сърца.
Бонито наистина бе изчезнал на връщане, но капитан Гонсалес нямаше представа какво е станало с него. Просто си беше помислил, че се е изгубил по пътя.
- Казвате, че е бил убит?
Епископ Франсиско кимна.
- Съзрях го във виденията си. По същия начин, по който усещам, че двамата бели не са мъртви, а продължават да вървят към Вилкапампа.
Едва сега Гонсалес за първи път успя да се вгледа наистина в лицето на епископ Франсиско - изглеждаше блед и зле, очите му бяха хлътнали, а кожата му имаше зеленикав оттенък. Гонсалес реши, че положението в Куско определено се е отразило на главата на Църквата. Това трябваше да е причината да изглежда така ужасно.
- Добре ли сте, отче? - попита той.
Внезапно на лицето на епископа се изписа ужасен гняв.
- Не задавайте глупави въпроси... слушайте!
Гонсалес отново си спомни аленото пламъче, което бе видял дълбоко в зениците на епископа. В момента не го виждаше, но долавяше страховития конфликт в човека пред себе си.
- Какво желаете от мен? - попита Гонсалес и инстинктнвно се извърна от страх да не види отново проблясването.
Газената лампа осветяваше само едната страна на лицето на епископ Франсиско.
- Ще поискате от Лима да бъдат пратени още войници, които да защитят Църквата и последователите ѝ.
- Вече не са ли изпратили? - изненада се Гонсалес.
- Чаках завръщането ви.
Капитан Гонсалес кимна.
- Много хора са изчезнали, а други са били намерени убити. Както казвате, нужни са подкрепления. Много съжалявам за случилото се с племенницата ви - искрено рече той. - Беше прекрасно момиче. - При тези думи лицето на епископа се изкриви в такава болка, че гледката направо късаше сърцето. - Зная, че беше специална за вас - добави Гонсалес.
Епископът за момент изгуби дар слово, толкова силна бе мъката му.
- Казах ви, отче, тялото на Корсел Сантияна трябва да бъде свалено от стената на църквата. - На път през Пласа де Армас капитан Гонсалес беше минал покрай разложеното, разкапващо се тяло, което още бе заковано за кръста. Черните гарвани бяха изкълвали очите на Корсел, но черният му език бе непокътнат. Гневните тълпи, които се събираха на площада три дни по-рано, ги нямаше с изключение на майката на Корсел, която още бдеше в мрака, паднала на колене до широките стъпала.
Епископ Франсиско пое дълбоко дъх и възвърна самообладанието си.
- Тялото ще остане на стената - остро рече той. - Не ми споменавайте повече за него, капитане. Само аз мога да говоря от Божието име по тези въпроси.