- Отче, злото, вилнеещо в града, със сигурност е свързано с разпятието. Свалете тялото. Вярвам, че ако размислите, изцелението най-сетне ще може да започне. Давам ви думата си, че ще преобърна планини, но ще открия виновниците за тези ужасни убийства...
- Аз съм ръката, която върти меча Божий! - прекъсна го епископът с дълбок глас, от който косъмчетата на тила на Гонсалес настръхнаха. - Не ми споменавайте отново този въпрос или ще си понесете последствията! Ще доведете още войници от Лима - продължи той. - Ще изпратите незабавно телеграма от пощата.
Макар че това означаваше да буди телеграфиста, Гонсалес нямаше намерение да спори с човека пред себе си. Най-висшият представител на Църквата в Южна Америка се бе произнесъл. Но това не беше всичко - Гонсалес се страхуваше от епископ Франсиско поради причини, които не разбираше. Само преди седмица той смяташе, че никога не би се уплашил от жив човек, независимо колко силен, решителен или могъщ е той - но всичко това се промени в мига, в който видя алените пламъчета дълбоко в черните зеници на епископ Франсиско.
- Когато пристигнат, ще поставите гарнизони по железопътните линии на северозапад - продължи епископът. - Ще заповядате на войниците си да застрелят Даулинг и Бингам на място, ако се върнат. Разбрахте ли?
- Да, отче. - Гонсалес реши да не спори, независимо какво беше мнението му за безумните заповеди.
- Мрачни са времената за Куско - монотонно рече епископ Франсиско. - Трябва да сме готови за борба със силата, изправена срещу нас. Умряха невинни, много от които срещнаха смъртта си в топлотата и уюта на собствените си легла. Ако не искате същата участ да сполети вас и семейството ви, ще изпълнявате нарежданията ми безпрекословно. Този Даулинг е неделима част от ужасното зло, което връхлита като сянка, преди жертвата да бъде поразена. Той ще се опита да се върне в Куско, за да открадне нещо, което не е негово. Този човек е зъл - най-отвратителният от всички, ходили някога по лицето на Божията земя.
Епископът излезе от засводения коридор на проливния дъжд. От местата, където кожата му беше оголена, се надигна странна пара.
- Обичате ли семейството си? - попита той.
По гръбнака на Гонсалес преминаха тръпки.
- Обичате ли семейството си? - повтори епископът.
- Обичам Църквата, отче, но както Господ е наредил, обичам съпругата и децата си повече от всичко. Повече от собствения си живот.
- Бихте ли умрели за тях? - попита епископът.
- Без да се замислям.
Епископ Франсиско като че ли се усмихна, но зъбите и очите му тънеха в сянка, поради което гледката се получи зловеща.
- Вие сте отличен войник на Църквата. Човек като вас може да се изправи срещу всякакво предизвикателство и то само ще ви направи по-силен. Затова Бог ви е избрал да сте дясната ми ръка.
27.
Андите, Перу
Хотел „Мачу Пикчу“
23:10 ч.
18 януари 2014 г.
Всички се изненадаха, когато Хелена каза, че иска да остане на Мачу Пикчу Беше им трудно да разберат защо не пожела да си тръгне незабавно след подобно изпитание - да станат обект на опит за убийство по принцип би накарало повечето хора да си плюят на петите. Капитан Севалос бе предложил дон Ерависто и хората му да останат под стража през нощта в килията на местната казарма, така че да не ѝ се налага да пътува в един влак с тях до Куско. Хелена бе отказала и бе настояла Севалос да изпрати обратно не нея, а тях. Това създаде проблем за някои от другите пътници, които бяха станали свидетели на странната случка и искаха да се върнат колкото може по-скоро, но не желаеха да пътуват в един и същи влак със задържаните.
- Това не е мой проблем - бе отвърнала Хелена.
- Пътувах дълго, за да видя Мачу Пикчу, и възнамерявам да направя точно това.
Чад също я умоляваше да си тръгнат и посочи, че няма как да гарантира безопасността ѝ, ако остане. Ерависто беше човек с голямо влияние и връзки и тя се безпокоеше, че някой друг може да посегне на Хелена вместо него. Но въпреки това Хелена бе взела решението си - намираше се на прага на нещо изумително и нямаше да побегне.
В коридора пред апартамента на Хелена стоеше въоръжен охранител, пристигнал същия следобед от Хюстън. Чад настоя, че се нуждае от допълнителна охрана, и Хелена се съгласи да извика втори човек. Джон Хана беше бивш тюлен и въпреки дребния си ръст бе уважаван и способен бодигард на богатите и прочутите; от услугите му се ползваха предимно знаменитости като рок звезди и професионални спортисти.