- Охраняваше Боно по време на турнето му в Щатите миналата година - каза Чад. - Виждал е какво ли не и в момента се нуждаем точно от такъв като него. Не се заблуждавай от ръста му. Може да убие човек с кутрето си, ако се налага.
Хелена беше срещала Хана само веднъж, но първото ѝ впечатление бе, че може да му се има доверие. Изглеждаше малко хиперактивен - начинът, по който говореше и сновеше енергично из стаята, докато я претърсваше, беше изнервяш, докато не му свикнеш. Беше толкова деен, че дори скочи от балкона, за да провери сигурността - а до скалите долу имаше четири метра и половина.
След като Хана беше тук, Чад спеше в съседната спалня. Цялата предишна нощ бе останала будна, в случай че изникнат нови неприятности. Хелена също не беше спала, но не от безпокойство за собствената си безопасност. А заради това, че не бе имала никакъв контакт с Уилсън, откакто пристигна в Мачу Пикчу. Очакваше да се случи нещо - станалото във влака с дон Ерависто със сигурност го предполагаше, но ето че тя не усещаше нищо. Колкото и да ѝ се искаше да се свърже с Уилсън, връзката не се задействаше. След като първоначалните ѝ надежди бяха разбити, тя започна да гради теории какво може да се е случило. Дали не бе изпуснала шанса си? Дали бе преценила погрешно посоката, в която бе тръгнал Уилсън? Или най-лошото, дали не му се е случило нещо ужасно, преди да успее да стигне до Мачу Пикчу?
Нямаше по-страшно от това да е сама и да разполага с твърде много време за мислене, особено когато нещата не се нареждат по нейния начин. Дори най-нормалните ситуации можеха да се изтълкуват като нещо напълно различно.
Хелена продължаваше да се пита защо дон Ерависто смяташе, че Уилсън е убил невинна майка и децата ѝ. Той никога не би направил подобно нещо, сигурна беше. В гените му не бе заложено да извърши такова зло, дори да се изискваше от него. Но въпреки това дон Ерависто виждаше историята точно по този начин. Тя бе насочвала живота на дядо му, на баща му, а сега и неговия. Сигурно беше ужасен товар толкова много хора да жадуват за отмъщение толкова дълго време. И все пак дон Ерависто - с всичко, което можеше да изгуби в резултат на действията си - беше готов да дръпне спусъка и да пръсне мозъка на Хелена из вагона в напразен опит да промени историята.
Мислите ѝ се върнаха към сутринта, когато стана от леглото, преди будилникът да зазвъни. Колтът на дон Ерависто беше скрит в дебелата ѝ жилетка. Съпровождана от Чад, Хелена слезе долу за едно бързо кафе и препечена филийка. Пабло им даде чадъри и ги поведе навън в лошото време. Подутината на лицето му бе спаднала, но трябваше да му направят шест шева на носа, за да спрат кървенето.
В далечината проехтя гръм, докато Хелена вървеше по стръмния склон към караулката. Във влажния въздух се стелеше мъгла и видимостта беше съвсем малка. Калната земя бе набраздена от безброй поточета, бързащи надолу към долината, откъдето през проливния дъжд достигаше боботенето на Урубамба.
Хелена изпита изгарящо предчувствие, докато вървеше по старателно положената каменна пътека. За първи път влизаше в пряк контакт с нещо, създадено от древните инки.
- Пабло, искам да ме заведеш до Храма на слънцето - каза тя, докато влизаха в обекта на световното културно наследство. Нямаше никого, ако не се брои чиновникът, който взе билетите и подпечата паспортите им. Те бяха единствените туристи, дръзнали да излязат в това лошо време.
Пабло носеше дълго до коленете найлоново пончо, широкопола непромокаема шапка и високи до коленете гумени ботуши.
- Ще ви заведа - отвърна той. - Задължително гледайте къде стъпвате, сеньорита. Камъните са много хлъзгави и макар да не виждате, пропастта от дясната ви страна е дълбока над триста метра. Така че трябва да се внимава.
Хелена погледна с опасение виещата се мъгла.
- Всяко падане от повече от петнайсет метра ще те убие - прозаично рече Чад. - Така че височината няма значение. Петнайсет или триста, смъртта е сигурна.
Странно, но Чад не бе споменала нито дума за шантавия разговор между Хелена и дон Ерависто във вагон-ресторанта. Сякаш го беше изтрила напълно от паметта си. Или това, или кодексът ѝ на професионален бодигард не ѝ позволяваше да повдига темата.
- Внимавайте къде стъпвате - повтори Пабло, когато тръгнаха нагоре по стръмните стъпала.
Хелена бе разглеждала безброй снимки и уебсайтове, свързани с Мачу Пикчу. Мястото наистина притежаваше рядка красота и тя се бе възхищавала на фотографиите на древния каменен град, кацнал на хребета между два огромни планински върха. Цитаделата бе заобиколена от зашеметяващо стръмни скали, правещи мястото почти недостъпно за атака. Във всички посоки се виждаха високите, покрити с ледове върхове на Андите. Това би трябвало да е една от най-величествените гледки на планетата, но не и днес.