Поради постоянния дъжд и влажността почти нямаше видимост. Температурата варираше силно в зависимост от поривите на вятъра - в един момент на човек му беше топло, а в следващия замръзваше. Пабло каза, че причината за силните амплитуди е сблъсъкът между влажния топъл въздух от Тихия океан и студения от ледниците. Поради това валеше толкова много през лятото. Хелена виждаше през мъглата единствено грижливо издигнатите стени от натрошен камък и стълбищата, изкачващи се нагоре през града. Беше по-стръмно, отколкото бе очаквала, и поради разредения въздух дишането ѝ бе учестено. И макар да не беше на такава надморска височина като Куско, Мачу Пикчу все пак бе достатъчно високо, за да причини проблеми при по-сериозно натоварване.
- Това е Наблюдателницата - каза Пабло, когато Хелена го настигна запъхтяна по стълбите. На малка площадка се издигаше внушителна постройка с три стени и сламен покрив, поддържан от дебели напречни греди. - Най-високата точка на земеделските тераси. - Пабло ги поведе вътре, за да се скрият от дъжда. - Оттук се открива изглед във всички посоки към долините от двете страни и към Пътеката на инките. Някога на това място е имало подвижен мост. Това е единственият начин да се влезе в Мачу Пикчу. Гледката е наистина забележителна.
Чад надникна през един трапецовиден прозорец.
- Ще се наложи да повярвам на думите ти - иронично подметна тя.
Хелена очакваше да се случи нещо изумително.
- Заведи ме до Храма на слънцето - отново рече тя. - Ще разказваш повече за града по пътя.
Пабло нахлупи шапката си и отново излезе на дъжда. Тръгна покрай идеална триметрова стена по затревена тераса, която бавно се извиваше надясно. След стотина крачки започнаха да се спускат по великолепно построени стъпала, по-добри дори от онези, които водеха през терасите към града.
Непосредствено до тях имаше майсторски построена система от акведукти, състояща се от канали с правоъгьлно сечение, в които течеше кристално чиста вода.
- Мачу Пикчу има шестнайсет извора - каза Пабло, без да забавя крачка. - Водата идва от планината над нас. Изворите не пресъхват през цялата година и водата им е най-чистата в целия район. Както виждате, стените на града са в идеално състояние. Мачу Пикчу е разчистен от храсталаците и дърветата, израсли през стотиците години след изоставянето му. Стените и сградите са реконструирани, за да покажат някогашната му слава. Работата е извършена от петдесет души в продължение на повече от петнайсет години. Всички липсващи камъни са били заменени с нови, добити от старата кариера с традиционните строителни методи.
- Намираме се в центъра на жилищния район - продължи той. - Обърнете внимание на качеството на зидарията. Това са едни от най-съвършените постройки на света. Камъните са известни като ашлари - големи гранитни блокове с прави ъгли и гладки повърхности. Виждате ли колко точно си пасват? При строежа не е използван никакъв хоросан, всичко е изпипано до най-малкия детайл. Инките са строили така, че сградите да са устойчиви на земетресения. - Пабло посочи надолу по стълбите. – А най-добре построената сграда е ето там. Храмът на слънцето.
Сърцето на Хелена се разтуптя. Сънищата ѝ бяха много конкретни - лъчите на следобедното слънце падаха косо през трапецовидните прозорци и я къпеха в светлината си. Тя стоеше в подножието на сградата, пред триъгълния вход, изсечен под ъгъл 45 градуса в гранитните основи. Поради ярката светлина не виждаше ясно, но знаеше, че вътре има нещо, което трябва да открие.
„Дали Уилсън ще е там?“ - запита се тя. Дъждът се засили, докато се спускаше по хлъзгавите стъпала, и ѝ беше трудно да чува. Притъпяването на сетивата засили опасенията ѝ. Събралата се дъждовна вода течеше надолу по стъпалата покрай тях, като набираше сила в долната част. Белите, идеално изсечени ашлари до нея се смениха със стена от естествен възчерен камък.
„Входът към вътрешния храм е точно пред мен.“
Мина през каменна арка и излезе на открита площадка. Обърна се и погледна за първи път Владетелския мавзолей на Мачу Пикчу, мистериозното светилище, разположено точно под Храма на слънцето - най-свещената сграда в Града в облаците. Смяташе се, че в хранилищата му са се пазели мумиите на владетелите и владетелките на инките. На това място я водеха сънищата ѝ.
Загледа се в тъмните сенки на вътрешното светилище и зачака - някаква връзка... някакво видение. Но нямаше нищо освен дъжда, който трополеше по чадъра ѝ, и внезапните пориви на ледения вятър, които я пронизваха дори през плътните дрехи.