Андите, Перу
Цитаделата Мачу Пикчу
17:32 ч.
19 януари 1908 г.
- Казах ви да не приближавате! - извика Акла на кечуа. - Кой стреля? Синеокият ще си помисли, че сме се опитвали да го убием от самото начало.
Затича се по тесните ашлари, скочи на петнайсет стъпки между покривите на сградите и се приземи на разрушената стена на Владетелския дворец до северното стълбище. Без да поглежда към тялото на Хайръм, тя скочи на неравните каменни стъпала, продължи между дърветата и планинската трева, покрай изгорялата цигара на Хайръм и после към поддържащата стена. Трите ѝ амазонки вече надничаха през ръба надолу към гъстата зелена джунгла.
- Невъзможно е да е оцелял при това падане - заяви Ореле.
Сонтане надникна надолу.
- Нямаше да скочи, ако си е мислил, че няма да оцелее.
- Казах ви да не го доближавате, освен ако откаже да се подчини! Защо го направихте? - ядосано попита Акла.
- Бяхме един уми Сонтане ни призова - отвърна Илна.
- Синеокият беше разсеян - каза Сонтане. - Беше изписано на лицето му и действах според инстинкта си.
Акла погледна партньорката си в очите.
- Избяга, защото е усетил, че идвате, Сонтане! -Тя удари с юмрук стената. - И сега мъжът, който скочи във въздуха от тази скала, може да тръгне да ни преследва, давате ли си сметка за това? Можете ли да си представите какво ще стане, ако го направи? Прибързаните ви действия направиха положението ни по-лошо, отколкото беше!
- Когато скочи, нямахме друг избор, освен да стреляме - отвърна Сонтане. - Искаше да избяга и бяхме прави да пуснем стрелите.
- Грешката беше направена,преди да скочи. Прибърза, Сонтане. Чу го какво каза. Той знае за Куба на инките и за връзката му с бога слънце. Знае за силата му. Можеше да дойде с нас в Питкос, чувствам го. Обмисляше предложението ми.
Сонтане метна лъка на рамото си.
- На мъжете не може да се има доверие. Винаги са ме учили на това, особено когато става въпрос за Куба на инките. Този мъж - тя посочи надолу към джунглата - не е по-различен. Идват тук да грабят и рушат. Изобщо не ги е грижа за равновесието на земята и боговете, които го контролират. Грешиш, че му се доверяваш. Грешеше от самото начало. Трябваше да го убием и толкова.
- А как ще обясниш появата на кондора? Такова нещо няма да се повтори още хиляда години. Aпy иска да го защити.
- Не знам защо се появи голямата птица. Но ако Any беше наистина силна, нямаше да позволи да откраднат Куба. Кондорът е символ на закрилата и нищо повече.Истинската закрила на този град зависи от нас... и от действията ни.
- Ние вече се провалихме в защитата на Куба на инките.Нима не разбираш?Онзи мъж притежава сили, които не разбираме. Хвърли се от скалата без никакво колебание. Можеше да ни помогне... сигурна съм в това. Чу го какво говореше на Хайръм Бингам. Беше толкова шокиран от изчезването на Куба, колкото бяхме и ние.
- Не ние сме се провалили в защитата на Куба! - рязко отвърна Сонтане. -Кръвната ти сестра го направи! Очевидната ѝ слабост към мъжете е причината за всичко това. И се боя, че същата слабост живее и у теб.
Мускулите на Акла се стегнаха. Идеше и да извади меча и да разсече партньорката си на две, толкова силен беше гневът и.
- Толкова ли си невежа? - озъби се тя. - Аз виждам величие у този мъж. - Акла също посочи надолу към джунглата. - Не го отричам. Но мотивите ми са чисти и винаги са били такива. Желая единствено да върна Куба на инките и ще направя всичко по силите си, за да го постигна. Този Уилсън Даулинг има знание и сила, които можем да използваме в наш интерес. Това е целта ми, нищо друго.
- Нещо там го разсея - прекъсна ги Ореле. Тя посочи през високата трева към вътрешния храм. - Видях го в очите му. Гледаше на там и не можеше да откъсне поглед.
- В храма ли?
- Погледът му беше прикован - добави Илна. - Виждаше нещо, което ние не виждахме.
Акла скочи към входа над падналия камък, следвана от трите жени воини. Пристъпи предпазливо в затвореното пространство и се завъртя, като се оглеждаше.
- Зловонието на Куба на инките още е тук - каза тя с кисела физиономия. Протегна се и докосна гладките каменни стъпала, после бързо отдръпна ръката си. - Какво може да е видял?
- Нещо беше привлякло вниманието му - потвърди Ореле.
- Какво? - попита Акла. - В този древен затвор няма нищо освен въздух.
- Нямаше да престъпим нарежданията ти - каза Ореле. - Този мъж има връзка с нещо, което е било в тази тъмница, с някакъв нечист дух. Това беше причината да избяга, а не приближаването ти, гарантирам.