Една от фигурите вдигна костелив пръст към него.
- Не съм и помисляла, че ще видя деня, в който мъж ще влезе в това най-свято място. - Гласът ѝ бе разхлопан и древен, сякаш беше живяла хилядолетия. - Усещам похотта на воините ни, когато го поглеждат. Направо ми прилошава.
- Те са човешки същества - отвърна друга закачулена фигура с малко по-дълбок глас. Беше невъзможно да се види как изглеждат Мамаконите, защото тежките им роби държаха лицата им в пълна сянка.
- Приближи - с немощен глас каза третата и го подкани с бавен жест.
Акла вървеше до Уилсън към закачулените жени. Те не бяха високи или внушителни, а прегърбени, несъмнено от възрастта. Акла спря на три крачки от кръглата черна площадка.
Уилсън избърса дъжда от лицето си и забеляза, че от дрехите му капе вода по дъските на пода.
Средната фигура пристъпи напред, вдигна старите си ръце и бавно отметна качулката си назад. Уилсън едва се сдържа да не поеме рязко дъх - жената изглеждаше по-стара от всяко човешко същество, което бе виждал някога. Ирисите и устните ѝ бяха ужасно бели, като дърво, избелявало години наред под слънцето. Силно набръчканата ѝ кожа бе тънка като оризова хартия, почти прозрачна, а дългата ѝ коса беше по-бяла и от сняг, макар че изглеждаше здрава и лъскава. Беше очевидно, че жената пред него някога е била висока и красива - личеше си по костната ѝ структура, но това време беше отдавна отминало.
- Аз съм Мамакона Кай Пача - обяви старицата. - Жрица на Света, в който живеем.
Фигурата от лявата ѝ страна пристъпи напред и също свали качулката си. Изглеждаше като двойник на първата, само гласът ѝ бе значително по-дълбок и хриплив.
- Аз съм Мамакона Хурин Пача... Жрица на Долния свят.
Третата жена също пристъпи напред; и тя изглеждаше като първите две.
- Аз съм Мамакона Ханан Пача... Жрица на Горния свят. - Гласът ѝ беше малко по-свеж, но именно тя бе онази, която бе пуснала коментара за похотта на воините.
- Идваш тук да търсиш напътствия - обяви Мамакона Кай Пача с тон, показващ натрупания през безбройните години опит. - Очаквахме те. Преди да започнем, трябва първо да признаеш, че всичко в този живот си има цена.
Акла отстъпи крачка назад, извън полезрението на Уилсън.
- Признаваш ли го? - попита старицата.
Устата на Уилсън беше пресъхнала, но въпреки това той се насили да отговори:
- Признавам, че всички неща имат цена.
Внезапно четири жени воини го сграбчиха и го принудиха да падне на колене.
Уилсън понечи да окаже съпротива, но преди да успее, Акла прошепна в ухото му:
- Стой мирно, няма да те убием.
Тя поряза с острия си нож палеца му в основата. Уилсън не трепна, когато кожата и мускулите зейнаха и по пода потече кръв. Акла задържа малка купа от обсидиан под раната, за да събере алената течност. Уилсън задейства командата за изцеление. Раната се затвори и кръвта спря.
Акла отстъпи назад. Беше шокирана от начина, по който кожата се възстанови пред очите ѝ. Взе се в ръце и погледна воините, държащи ръцете и краката на Уилсън.
- Пуснете го - нареди тя. - Имаме онова, което ни трябва.
Акла протегна купата към трите старици, които пристъпиха в предната част на обсидиановия кръг. Фигурата в средата внимателно пое купата, затвори очи и се наслади на миризмата, после поднесе купата към устните си и пи. Другите две направиха същото, сякаш опитваха добро вино. След като получи купата обратно, Акла погледна Уилсън в очите, след което отиде при огъня и изля останалата кръв в пламъците. Кръвта засъска на високата температура.
Нямаше как Уилсън да не изпита отвращение при мисълта, че някой пие кръвта му. Стариците стояха в центъра на кръга, хванати за ръце и със затворени очи, с обърнати към тавана лица. Минаха минути, а те продължаваха да стоят в полюшващата се светлина на огъня. Накрая се пуснаха и всяка зае първоначалното си място върху черния обсидиан.
- Бил е на много места и е видял много неща - тихо рече жрицата на Долния свят с изцъклени очи. Можеше да говори на кечуа, но вместо това беше избрала английския. - Изпълнен е с дълбоко чувство на загуба... и мъка. Този човек е занесъл меч на хората, които обича.
- Способността му на изцеление и силата му са забулени в тайна - каза Мамакона Кай Пача в транса си. - Не виждам източника им в него.
- Той не е в съответствие с боговете - заяви жрицата на Горния свят. - Познанията му идват от общоприетите учения на хората. - Нейните очи също бяха изцъклени. - Убежденията му са силни, както и желанието му да се върне у дома. Той се нуждае от Куба... иначе не може да си тръгне.