На древните устни на жрицата на Долния свят внезапно заигра усмивка.
- Този мъж е пътувал по пътеките на времето. Той е калфа на Създателя.
В транса си жените заговориха една по една, сякаш бяха сами в помещението.
- Нима е възможно? - попита Мамакона Кай Пача. - Затова кондорът долетя да го защити.
- Трябва да е така.
- Видял е различни светове в различно време - добави жрицата на Долния свят. - Виждам го.
- Коя е жената от виденията му?
- Сияйната светлина.
- Може би ангел пазител?
- Не е ясно, но тя не е от този свят.
- Той изпитва чувства към нея. Партньори са.
- Сега той е несигурен в чувствата си.
- Объркан е от похотта си.
- Годините са взели своето.
- Твърде много неща са се случили.
- Това не е първото му посещение на Вилкапампа - каза жрицата на Горния свят, сякаш беше получила откровение. - Сега го виждам. Бил е в изгубения град преди осем зими. - Тя се обърна към сестрите си. Очите им се проясниха и те се погледнаха една друга. - Това е човекът.
- Нима е възможно? - рече Мамакона Кай Пача. - Ти ли си калфата?
Трите жени го погледнаха.
- Аз съм Надзирателят - обяви Уилсън колкото може по-храбро. - Пристигнах във Вилкапампа преди осем години през времеви портал, намиращ се във великия град на инките. Както казахте, аз съм от друг свят, от друго време, на мисия, предопределена в началото на вселената. Мисия, която изискваше да заведа американския учен Хайръм Бингам до изгубения град Вилкапампа.
- Мисия от боговете?
- Мисия от създателите на вселената - отвърна Уилсън.
- И си чакал осем години? - попита жрицата на Горния свят.
- Чакането не беше по мой избор, уверявам ви - отвърна Уилсън. - Беше каприз на пътищата през времето. Само определени места могат да се свързват с определени точки във времето. Датите бяха много специфични според писанията. Нямах друг избор - повтори той.
- И изпълни ли мисията си? - попита Мамакона Кай Пача.
Уилсън кимна.
- Изпълних своята част. Но нещата не са такива, каквито трябваше да бъдат, и без силата на Куба на инките не мога да си тръгна.
Настъпи тишина, докато трите Мамакони обмисляха чутото току-що. Тихото съскане и пукотът на дървото в двете огнища звучаха по-силно, сиянието на оранжевите пламъци танцуваше по тъмните стени.
- Нуждая се от помощта ви да намеря Куба на инките - каза Уилсън. - В противен случай не мога да завърша пътуването си.
Мълчанието се проточи неудобно дълго. Трите старици стояха неподвижно и го изучаваха с пронизващи погледи. Уилсън започваше да се пита дали не е казал нещо, което ги е засегнало, или е поискал твърде много прекалено скоро.
- Този мъж не вярва в боговете - отново каза жрицата на Горния свят. - Как е възможно след всичко, което е видял?
- Няма значение в какво вярва - заяви Мамакона Кай Пача. - Създателите на вселената са повелили градът Вилкапампа да бъде открит.
- Защо да му помагаме? - попита една от тях.
- Той е изпълнил поставените му задачи - призна жрицата на Долния свят. - И не без лична саможертва. Има болка в него - и двете я усещате. А където има болка, има и чест. Не поставям под въпрос в какво вярва той, нито грешките му. Съдя за него само по действията му, когато е изправен пред предизвикателство, изискващо от него върховна саможертва. Какво ще направи тогава? Това е въпросът, който трябва да си зададете.
- Той стовари трагедия върху нас - заяви Мамакона Кай Пача. - Последствията от освобождаването на Куба на инките не могат да се измерят с лекота. Той дори не осъзнава какво е направил и каква роля е изиграл.
- Каква роля съм изиграл? - попита Уилсън.
- Той дори не знае какво е направил - каза една от тях и старите ѝ устни се изкривиха в арогантна усмивка. - Постъпил е глупаво.
- Нуждая се от Куба, в противен случай не мога да си тръгна - каза Уилсън. - Така е наредено от Създателя и вие го знаете. Ще го издирим заедно, при условие че ще ми бъде позволено да използвам силата му, за да се прехвърля оттук.
Отново последва дълго мълчание.
- Няма съмнение, че Кубът на инките трябва отново да бъде изолиран от света на човека - каза жрицата на Горния свят. - Но ти вече не можеш да го използваш за целите си. Ти си онзи, който е задействал поредицата от събития, довели до освобождаването му. Вината е твоя, Уилсън Даулинг.
- Моя ли? - отвърна Уилсън. - Как е възможно?
- Появата ти тук преди осем години ни накара да сметнем, че Вилкапампа е бил открит от света на хората. Уплашени от това, започнахме да проникваме в местните села и в Куско, за да научим повече. Така нашият воин Виване се срещна с Корсел Сантияна. Ти беше в началото, Уилсън Даулинг. И оттам тайните ни започнаха да се разкриват.