- Дори не знаеш дали може да бъде убит - отвърна Акла.
- Ако случаят е такъв, трябва да разберем сега, а не след като Кубът на инките погълне душата му и я замести с друга. Знаеш, че съм права. Дойде време да се действа. С мен ли си или не?
Уилсън стоеше срещу Чиело, докато водата мързеливо капеше от подгизналите им дрехи по гладкия дървен под. Въздухът беше топъл и засводеният таван бе като боядисан от неоновия танц на странния син пламък. В двата края на стаята имаше обикновени легла, но само едното бе застлано с вълнено одеяло. Уилсън предположи, че другото някога е било на Виване, партньорката на Чиело. Странна ирония беше, че се намира в помещение, в което бе прекарвала повечето си нощи жената, отговорна за разкриването на тайните на Куба на инките.
Лицето на Чиело беше непроницаемо, докато прокарваше пръсти по правата си мокра коса и изстискваше водата.
- През целия си живот съм била обучавана да мразя мъжете - рече тя. - Това прави положението много трудно.
Уилсън се загледа във великолепната жена, намираща се само на няколко стъпки от него. Имаше характерна лицева структура, с четвъртита челюст и вежди, които се повдигаха в средата. Приличаше повече на испанка, отколкото на потомка на коренните индианци, ако можеше да се съди по височината ѝ, мускулната маса и пропорциите на тялото ѝ.
Без да сваля поглед от него, Чиело разкопча двата кожени ремъка, придържащи гравирания нагръдник. Металното покритие падна, разкривайки мокра, приличаща на памук дреха, прилепнала по тялото ѝ. Докато сваляше гривните си, на Уилсън му се прииска да извърне поглед, но не можеше. Чиело се освободи от наколенниците си и за момент остана така, сякаш се бореше със собствените си демони.
- Наистина ли ще го направим? - попита Уилсън.
Въпросът му сякаш пришпори Чиело и тя изхлузи мокрото горнище през главата си. Видът на голото ѝ от кръста нагоре тяло спираше дъха и Уилсън усети как се възбужда - беше невъзможно да не я пожелае. Коремът ѝ беше мускулест. Светлокафявата ѝ кожа беше безупречна, гърдите - налети и стегнати. С безизразна физиономия Чиело разкопча колана на кожената си пола и я пусна на пода, оставайки напълно гола, ако не се броеше меча на заобленото ѝ ляво бедро.
- В мига, в който сваля меча, преминавам в следващата фаза на живота си - каза тя. От топлината на тялото ѝ водата по кожата се превръщаше в пара във влажния въздух. Погледът ѝ не трепна, докато разкопчаваше меча и внимателно го оставяше на празното легло на Виване. - Това е денят, в който преставам да се занимавам със смърт и ставам създателка на живот.
Тежките каменни стени бяха осветени от неуморно движещата се синя светлина; Чиело прокара показалец по корема си и вкара два пръста в себе си.
Остана малко така, после ги поднесе към устните си и ги облиза.
- Май го правим - отвърна Уилсън.
С първична грация Чиело го заобиколи и прокара длани по раменете му, като в същото време опипа мускулите му, сякаш пробваше колко зрели са плодовете в торба. Застана отново пред него, доближи устни до неговите и го целуна страстно.
- Имаш ли нужда от повече време? - попита Уилсън. - Защото аз мисля, че имам.
Чиело започна да разкопчава ризата му с едната ръка, а другата ѝ длан нито за миг не се отдели от плътта му.
- Никога досега не съм докосвала мъж по този начин - гордо рече тя.
Дясната ѝ ръка разтвори ризата и се плъзна лениво по голата кожа надолу и още по-надолу. Докосването ѝ бе необикновено уверено предвид лудостта на положението.
- Девиците на слънцето сме обучени от малки да празнуваме сексуалността си - каза тя. - Вещи сме в ученията на Часка Койлур, богинята на младите девственици.
- Никога досега ли не си била с мъж? - попита Уилсън.
Чиело поклати глава.
- Убивала съм много мъже с лъка и меча си - отвърна тя. - Примитивни диваци, осмелили се да приближат територията ни или град Вилкапампа. Ти си първият, когото докосвам по този начин.
Уилсън вече не можеше да се сдържа и страстно сграбчи стегнатото ѝ тяло. Първата реакция на Чиело бе да се дръпне, но той не я пусна. Инстинктът му казваше, че си има работа с доминантно създание и че колкото по-настоятелеи бъде, толкова по-добре ще реагира тя.
- Страстта между мъж и жена трябва да е взаимна - каза тя, докато се гърчеше в прегръдката му - От двете страни трябва да се приложи еднаква сила, за да се появи искра.