- Радвам се, че сте тук! - каза Капос, когато познатото му лице се появи пред него.
Гонсалес му направи знак да говори по-тихо, пусна го да влезе и затвори.
- Какво има? - попита той. - Тихо.
Капос свали фуражката си и я тупна в бедрото си, за да изтръска капките. Изглеждаше блед и уморен.
- Съжалявам, че идвам толкова рано, капитане. - Той пристъпи по-близо. - Епископ Франсиско нареди всички военни да се съберат при църквата „Ел Триунфо“ в девет сутринта. Изрично поиска и вие да сте там.
- Пипнах ужасна настинка - отвърна Гонсалес. Трябваше да говори тихо, за да не чуят децата лъжите му. - Не мога да отида. Страхувам се да не заразя и други.
Капос го погледна слисано.
- Епископ Франсиско ми каза, че ще отговорите точно така. Изумително, а? Каза ми, че ако не можете да се явите, лично ще посети вас и семейството ви.
Гонсалес стисна юмруци, за да спре треперенето на ръцете си. Свещеникът бе обладан от някакво зло и той не можеше да направи нищо, за да го спре. Дори мисълта да вдигне оръжие срещу духовник изглеждаше невъзможна. Вече три вечери беше преследван от кошмари, в които епископ Франсиско идва в дома му. Той копнееше за жената и децата му - знаеше го - и колкото и да искаше да защити семейството си, Гонсалес знаеше, че няма да може да му се опълчи.
Потърка четината си с надеждата да смекчи страха, който със сигурност бе изписан на лицето му.
- Ще дойда - отстъпи.
- Молех се да го кажете. - Капос нахлупи фуражката и нагласи ремъчето под брадичката си. - През нощта са изчезнали две млади жени - сериозно рече той. - Трябвате ни. Каквото и да правим и колкото хора да разполагаме, положението се влошава. Мъжете в казармата търсят силата ви, капитане. Признавам, че и на мен ми липсвате като водач в тези мрачни времена.
- Как пазиш семейството си? - попита Гонсалес, загледан в далечината.
Капос също погледна към дъжда.
- У дома сме двайсет души в две стаи. Всички роднини на жена ми, както и моите.
- Жена ти и децата ти трябва да дойдат тук, при мен - каза Гонсалес. - Тази къща е по-голяма и по-лесна за защита. Тук ще са в безопасност.
- Много щедро предложение, капитане, но роднините ни са с нас и не мога да преместя и тях. Да ви предложа вашето семейство да дойде в дома ми? Не е толкова модерен, но ще е много по-лесно за всички. Ще им приготвим легла и имаме предостатъчно място за храна.
Гонсалес знаеше, че жена му не би се съгласила да напусне къщата. Тя много добре знаеше за убийствата в града, но дълбоко в себе си вярваше, че никой няма да посмее да влезе в дома на най-старшия офицер в Куско. Лучо не можеше да сподели с нея страховете си за епископ Франсиско - не можеше да изрече гнусните подробности от кошмарите си.
- Ще говоря със Сарита и ще ти кажа - отвърна той. - Но се съмнявам, че ще приеме щедрото ти предложение.
- Слава богу, че си имаме епископ Франсиско да ни защитава - рече Капос. - Той е наше упование и сила, когато се нуждаем от него. Епископът казва, че знае кои са убийците и защо избиват невинните по такъв зверски начин. Иска да ни каже какво трябва да направим, за да спрем злото. Нуждаем се от вас, капитане. Хората се нуждаят. Всеки ден питат кога ще се върнете.
- Кажи на хората, че ще дойда. - Гонсалес посочи лейтенанта си. - Искам да пратиш редник Рамиро да пази къщата ми, докато ме няма. Кажи му да вземе пушката си. Никой не бива да научава, че съм поискал това. Разбираш ли?
Капос кимна.
- Разбирам, капитане. Ще го пратя незабавно.
Вратата на верандата се отвори и се появи малкият Ортега. Все още по пижама, момчето забърза и се настани между краката на баща си. Усмивката му беше огромна и прекрасна, но само разтревожи Гонсалес още повече.
- Радвам се да ви видя, сеньор Капос - приветливо каза момчето.
Капос го потупа по главата.
- Виж се само... колко си пораснал от последния път, когато те видях! Скоро ще станеш висок като татко си.
- Висок съм почти колкото батко си - каза Ортега и се изпъна колкото може повече. - Вижте! - Той стегна бицепсите си да покаже колко са големи.
- Впечатляващо - рече Капос. - Досущ като татко си.
Лучо вдигна сина си на ръце и го прегърна.
- Ще се видим на сбора... а сега върви. Кажи на Рамиро да дойде колкото може по-скоро.
Капос отдаде чест, излезе на верандата и тръгна по наводнената алея към булеварда. Неуморните дъждовни капки караха водата в локвата да танцува на мъглявата светлина на утринното небе.
45.
Андите, Перу
Град-крепост Питкос
08:15 ч.
22 януари 1908 г.
Още щом се събуди, Уилсън се замисли за Лучо Гонсалес и младото му семейство. В бъдещето на Хелена той беше убиец на невинни и колкото и да ненавиждаше идеята, трябваше да помисли какво би се случило, ако има някакъв шанс да промени съдбата си.