Тонът на епископ Франсиско изведнъж стана рязък.
- Писаро се опитал да работи с благородниците на инките, а бил зашлевен в лицето! Именно той, великият водач на конкистадорите, избран лично от Бог, сложил Манко Втори като владетел след гибелта на Атауалпа. И въпреки оказаната му велика чест Манко избягал в планините и събрал войска от двеста хиляди диваци. Осмелил се да обсади завладения от испанците Куско. Осмелил се да предизвика Църквата Христова и Неговите последователи.
Зениците на епископа бяха станали черни като нощта.
- Цели десет месеца градът бил под обсада! - извика той. - Десет месеца! Но въпреки че всички шансове били против него, великият Писаро от Трухильо победил...и Всемогъщият Бог изиграл своята роля. - Епископ Франсиско се наведе над масата на св. Петър, сякаш възнамеряваше да скочи през десетте стъпки до пода.- Той поразил езичниците с едра шарка! Поразил ги с болестта...и те измирали с хиляди! - От устата му запръска слюнка. - Оцелелите мръсни неверници получили суровия урок на твърдата стомана. Разбирате ли? Онези, които се противопоставят на Божията ръка, ще платят върховната цена! Всеки, който се осмелява да се противопостави на Словото Христово, ще бъде сполетян от същата ужасна участ.
Задъхан, епископът се вкопчи толкова силно в ръба на масата, че кокалчетата му побеляха. Млъкна за момент, за да се овладее, отметна глава назад и се загледа в купола.
- Затова тази църква е наречена „Ел Триунфо“ - вече по-спокойно каза той. - В чест на онази велика победа.
Във вените на почти всички в църквата с изключение на неколцина течеше инкска кръв. Те вътрешно негодуваха срещу думите на епископа за неверниците, но никой нямаше куража да го признае точно сега.
Епископът ги погледна.
- Била е велика победа. Застъпниците на Господ се надигнали, когато имало най-голяма нужда от тях.
Погледът на епископ Франсиско потърси капитан Гонсалес в тълпата.
- И това време настъпи отново. Умират невинни... мнозина в леглата си... взети и убити от главорези, които бродят в мрака, за да пролеят кръвта на чистосърдечните и храбрите. Какво ще сторите, за да спрете това зло? - Очите му започнаха да се пълнят със сълзи. - Всички се страхуват и досега разчитаха само на вярата си да ги пази. Дойде време да действате от името Божие.
Гонсалес виждаше как кръвта тече на тласъци през подутите вени на голия врат на епископа. Сякаш вътре в него живееше някакъв ужасен звяр.
- Този град отново е под обсада - с дълбок глас каза епископът. - Получих вест лично от Бог, че воини на злото наближават града в опит да подсилят своите. Единствената им мисъл е за убийства и намеренията им са ясни - те идват, за да изкоренят вярата ви в Бог. Отново мръсните потомци на предателя Манко възнамеряват да изколят невинните християни от Куско. - Епископът замълча за момент, загледан някъде в далечината. - Злите воини ще дойдат от западните планини, от прохода. Въоръжени са с примитивни оръжия, мечове и къси лъкове, но не бива да се подценяват. Ще ги разпознаете лесно... Тези воини сажени. Гнусни кучки от седмия кръг на Ада.
Църквата беше зловещо притихнала.
- Виждам съмнението в душите ви - каза епископът с глас като далечен тътен на гръмотевица. - Не се съмнявайте в думите ми или липсата на вяра у вас ще бъде платена с кръвта на онези, които обичате.
Капитан Гонсалес не смееше дори да мигне. Насили се да гледа епископа, макар сърцето да му казваше да си плюе на петите и никога да не се връща. Трябваше да пази семейството си и беше готов на всичко, за да е то в безопасност.
Епископ Франсиско го погледна.
- Ще защитите ли семейството си? - попита той.
Гърлото на Гонсалес беше пресъхнало.
- Ще направя всичко, което поискате - каза той.
- Трябва да убиете чужденеца на име Уилсън Даулинг. Той пътува с жените воини... към нас точно в този момент. Видях го. Убийте белия мъж и това ще бъде достатъчно, за да спасите семейството си от опасността.