Църквата бе изпълнена със студена мъртвешка тишина.
- Ще бъдете ли дясната ми ръка? - попита епископът.
- Ще бъда - отвърна Гонсалес.
- Хората ще защитят ли Куско от нашествениците?
- Ще браним града с живота си.
- Предстои обсада! - изкрещя епископът и вдигна очи към купола. - Сам Господ ви призовава! - Той посочи големия Кръст на Конкистата. - Дойде време още веднъж да браните своя Господ Бог. Вслушайте се в думите ми и защитавайте града с живота си!
47.
Андите, Перу
Град-крепост Питкос
09:03 ч.
23 януари 1908 г.
Воините амазонки започнаха да изчезват през тесния процеп в скалата и да се спускат по стръмния склон. Акла и личната ѝ стража тръгнаха последни. Едва тогава Уилсън осъзна, че Чиело не е с тях.
Сонтане му подхвърли малка торба от зебло със сухи дажби и кратуна с вода. После му даде и черно наметало като онези, които носеха останалите.
- За да не се налага да те гледаме - подигравателно рече тя.
Напуснаха Питкос и поеха в тръс през мъглата и проливния дъжд. Теренът беше коварен и хлъзгав, докато се спускаха в безброй долини и се изкачваха по безброй неравни хребети и високопланински проходи. След шест часа времето започна да се оправя и бяха принудени да спрат при руините на Фуюпатамарка, което според Акла означаваше „град на нивото на облаците“. Скриха се на билото и зачакаха сред покритите с мъх постройки на важния някога пост времето да се развали отново или да се стъмни. Слънцето се появи за кратко зад облаците и много от воините използваха възможността да проснат дрехите си да съхнат и да се измият в дълбоките правоъгълни басейни, пълни с изворна вода от планината. За огромна изненада на Уилсън стана доста топло и дори в един момент наоколо запърхаха пъстроцветни пеперуди.
Потеглиха отново едва след като се стъмни. От Фуюпатамарка се спуснаха по стръмна пътека към открит път, минаващ през обширна равнина, която, изглежда, е била някога дъно на плитко езеро. Звездите светеха ярко и те разчитаха на тъмните си наметала, за да останат незабелязани. След това се изкачиха по стръмен склон до следващия хребет и поредните обрасли руини на някогашен пост. Тук амазонките се разделиха на три групи и всяка тръгна в различна посока. Уилсън чу как Акла дава нареждания на другите командири, но не разбра думите ѝ.
Групата им вече се състоеше само от петнайсет воини и ускориха темпо, докато вървяха на югозапад през безбройни била. Акла никога не се отделяше на повече от няколко крачки от Уилсън, а Сонтане я следваше неотлъчно. Не разговаряха много; едва когато минаха Саякмарка, Града на стръмното място, Акла спомена, че това било много важна тактическа позиция по Пътеката на инките.
- Горе някога е имало голяма крепост - каза тя. - Ако не държиш тази позиция, не можеш да минеш нито в едната, нито в другата посока.
Групата се движеше бързо и Уилсън се беше задъхал само от опитите да не изостава.
Малко преди зазоряване грижливо построената Пътека на инките се смени с кал и храсталаци. Поддържайки средно темпо, амазонките изкачиха V-образния проход, наречен от изследователя Раймонди Абра де Рункуракай, което означаваше Купчина руини. Простите каменни постройки на върха навремето са били място за почивка за куриерите, пренасящи съобщения и пратки по Пътеката на инките. На по-високите места в планината температурите бяха по-ниски и приближиха до нулата, докато пресичаха хребета и се спускаха по стръмния склон към поредната влажна долина. Разликата в температурата бе изумителна в зависимост от надморската височина. На всеки триста метра изкачване тя падаше с три градуса по Целзий.
Докато приближаваха река Пакамайо, тежките облаци отново покриха небето. Всичко подгизна, но това означаваше, че могат да се придвижват и през деня, без да се тревожат, че ще бъдат забелязани. Като се изкачваше в тръс по коварния склон, групата стигна до най-високата точка по Пътеката на инките, известна като Абра де Уармиуануска, Прохода на мъртвата жена - скалисто, пусто място, където не растеше нищо и леденият вятър и шибащият дъжд сякаш ги пронизваха. Уилсън бе минавал оттук и преди, когато пристигна в Мачу Пикчу преди близо осем години. Тогава проходът бе покрит със сняг с дебелина цял метър.
Като поддържаше постоянно темпо, той се изравни с Акла.
- Оттук ли минахте, след като прерязах Моста на кондора? - попита той.
Акла кимна.
Сонтане през цялото време беше на крачка зад тях, като тичаше със същия ритъм като партньорката си. От време на време буташе Уилсън по гърба, за да го засили.