Откъсна очи от нея, загледа се в неравния таван и се зае да изцели уморените си крака и гръб. Щеше да се нуждае от цялата си сила и скорост, ако иска да оцелее при посещението в сърцето на Куско. Осъзна, че Кубът на инките е наистина могъщ - със сигурност контролираше стотици, ако не и хиляди, а сега беше вплел в мрежите си и Хайръм Бингам. Уилсън се опита да си представи как ли изглежда капитан Лучо Гонсалес. По всичко личеше, че с него ще се сблъскат по някакъв начин с ужасни последици и за двамата.
А през цялото време искрящите капчици продължаваха да се отронват от тавана и да падат с тих плясък, който отекваше нежно в неравните стени на залата.
49.
Куско, Перу
1,5 км от центъра на града
23:05 ч.
23 януари 1908 г.
Изминаването на шестте километра от Порой Пикчу до билото над Куско бе отнело малко повече от час. През по-голямата част от пътя Акла и облечените ѝ в черно воини се стараеха да се движат не толкова бързо, колкото потайно, но имаше и открити места, които трябваше да преминат тичешком. След като излязоха от пещерите, те се спуснаха по южния склон на планината през рядка евкалиптова гора и продължиха покрай придошъл поток, който прорязваше билото и се спускаше на изток към града.
Куско се намираше в голяма котловина, дълга около шест и широка около три километра. На двеста и четиресет метра над града във всички посоки се простираше голо, подобно на тундра плато, на което не растеше почти нищо. Дърветата, заобикаляли някога града, бяха почти напълно изсечени за огрев, така че след като излязоха на открито, воините нямаха друго прикритие освен тъмнината на нощта и проливния дъжд.
Уилсън застана на билото и се загледа през мъглата надолу към редките светлини, бележещи града. От време на време, когато облаците се раздвижваха, можеше да види къде започват калдъръмените улици и малките кирпичени къщи, гъсто скупчени една до друга. Някога тук е бил центърът на империята на инките, помисли си той - сърцето на свещената пума, мястото, на което първият инка, Манко Капак, хвърлил Златния жезъл на бога слънце и го обявил за „пъпа на света“. И то изглеждаше точно така. Но имаше и по-прозаични причини градът да се намира в тази вдлъбнатина в равнината. Почвата тук бе богата, имаше много вода и времето беше по-спокойно, по-хладно през лятото и по-топло през зимата.
Акла стоеше до Уилсън и също гледаше града. Черното наметало я покриваше изцяло с изключение на очите.
- Кубът на инките е някъде долу - каза тя, посочвайки с извития си лък към най-ярките светлини. - Как точно ще разбереш къде се намира?
Уилсън се замисли, преди да отговори.
- Имам духовна връзка, която ще води ръката ми - отвърна накрая той. - Жена - добави с надеждата, че това ще вдъхне у Акла повече вяра в думите му. - Тя има способността да вижда през стени и на места, където ние не можем. Тя ще води ръката ми и когато открия скривалището на Куба, ще ти кажа къде е.
- Не можеш да кажеш нищо, което да ме шокира - рече Акла. - Абсолютно нищо. Разбирам, че не си обикновен човек и не живееш по правилата на обикновените хора. Само помни, че ако намериш Куба, не бива да го докосваш. Това е риск, който не бива да бъде поеман.
- Разбирам.
- Моля се на боговете твоята жена дух да намери Куба. Мощта му нараства с всеки миг. - Акла не откъсваше поглед от примигващите светлини в далечината. - Трябва отново да затворим силата му.
- Жената дух ще се справи - каза Уилсън.
Внезапно остана поразен колко важна е връзката му с Хелена. Без нея щеше да е много трудно да открият Куба. Хелена беше могъща сила в живота му независимо от краткото време, което бяха прекарали заедно. Изглежда, че дори бариерата от 106 години не можеше да прекъсне връзката помежду им.
За Уилсън голяма част от последните осем години бе преминала в очакване на тази година. Беше отишъл в Китай да изиграе ролята си във Въстанието на боксьорите. Не можеше да си представи по-брутално и кърваво изживяване. След като изпълни задачата си, през 1902 г. замина за Австралия и си построи къща в малкото рибарско селце Еден в южната част на Нов Южен Уелс. Обичаше да лови риба и се вмести в малката общност, без да се набива на очи. Повечето време прекара сам у дома или в рибарската лодка от страх, че присъствието му по някакъв начин ще се отрази отрицателно на бъдещето.