Уилсън се надяваше, че ако се приближи достатъчно близо до фонтана, Хелена ще се появи като с магия или поне ще го види, ще приближи и той ще усети присъствието ѝ. Всичко зависеше от един ключов фактор - Кубът на инките да е някъде наблизо. Уилсън бе видял с очите си, че връзката с Хелена е възможна благодарение на силата на Куба. Ако той не беше наблизо или ако най-малкото, не е минавал през това място, може би нямаше да има никаква връзка.
Примъкна се до чувалите, предпазливо надникна и загледа как двамата стражи минават през центъра на площада в съвършен унисон с пушки на рамо. Когато по-близкият се отдалечаваше от него, Уилсън огледа терасите отляво и отдясно - и в двете посоки имаше покрити алеи с колони. Алеите бяха тъмни и изглеждаха пусти. Той прескочи чувалите и зае позиция зад една колона.
Уилсън клекна в сенките и впери поглед в бронзовия фонтан - беше спрян и водата не бликаше на струи. Минутите се изнизваха и той се безпокоеше, че все още е твърде далеч и Хелена не може да установи връзка. Отчаяно се опитваше да долови присъствието ѝ около себе си. Отново погледна към гигантския фонтан, но не видя издайническото сияние.
Камбаната на катедралата удари веднъж, отбелязвайки полунощ. Уилсън разбра, че е твърде далеч от фонтана. Трябваше да приближи.
„Тя ще бъде там“ - помисли си той.
Внезапно през монотонния тропот на дъжда се чуха приближаващи стъпки и две тъмни фигури завиха на ъгъла и тръгнаха право към него по покритата алея. Съдейки по звука, стъпките бяха на военни ботуши - двамата войници, които охраняваха периметъра до магазините и правителствените сгради. В същия момент задуха вятър и дъждът заваля толкова силно, че бе невъзможно да се чуе каквото и да било. Уилсън се притисна в каменната колона - проливният дъжд щеше да го скрие от площада.
Двамата войници вече бяха само на три метра от него.
Уилсън заобиколи колоната, като излезе на дъжда, после се върна от другата страна. Пристъпи бързо отзад и тресна с всички сили главите на войниците една в друга. Шапките им заглушиха звука от удара. Уилсън направи всичко по силите си да ги задържи при падането, но пропусна едната пушка и тя падна и се изтърколи на наводнения площад.
В небето избоботи гръм. В приток на адреналин Уилсън грабна падналите в безсъзнание войници за глезените и ги замъкна в сенките. Повдигна по-едрия, издърпа пончото му и го наметна върху мокрите си дрехи. После взе шапката с плоска периферия - оказа се, че малко го стяга - и я нахлупи на главата си.
Излезе на проливния дъжд, вдигна пушката от локвата метна я на рамо и с вдигната глава тръгна напред. Единственият начин да разбере дали Хелена е там, бе като измине петдесетте крачки до фонтана и провери лично. Вече минаваше полунощ и въпреки опасността Уилсън не можеше да пропусне шанса да се свърже с нея. Залогът беше твърде голям.
50.
Куско, Перу
Военен щаб, Пласа де Армас
23:59 ч.
23 януари 1908 г.
Камбаната на катедралата удари веднъж, за да отбележи часа. Капитан Гонсалес се безпокоеше ужасно за семейството си, докато седеше на верандата на военния щаб и гледаше към дъжда, който се изсипваше като водопад върху огромния Пласа де Армас. Десният му крак играеше нервно. Той пое отново дъх, без да маха свитата цигара от устата си, и остави сивия дим да се понесе в мокрия вятър.
Беше ядосан и се чувстваше безсилен, искаше да е при жена си и децата си в скромния си дом и да ги защитава. Погледна назад към двойната врата на казармата и оковите, забити във варосаната стена. Ако онзи глупак Хайръм Бингам му беше казал онова, което иска, сега нямаше да е тук. Трябваше да залови белия чужденец Уилсън Даулинг. Беше го преследвал през половината планини на Перу, а все още дори не го беше виждал.
„Трябва да пипна проклетото копеле!“
Спомни си садистичното опиянение, което беше изпитал, докато шибаше гърба на Хайръм Бингам с камшика за магарето - отново и отново, докато кръвта не потече през ризата му.
Посегна към пистолета на колана си и възпроизведе момента, когато извади оръжието и опря дулото в тила на Бингам. Беше изпитал отчаяно желание да убие американеца. Плачът и постоянните му оплаквания, че има нужда от уиски и цигари, бяха влудяващи. Какво значение имаше за Гонсалес, че президентът на Съединените щати бил някой си Теди Рузвелт! Кльощавият беше слабоумен глупак, който не искаше да разкрие къде е приятелят му. Гонсалес беше решил, че моментът е идеален да даде на уплашените си войници пример, който няма да забравят. Не беше време да бъде мек или - да не дава господ - да го възприемат като такъв. Но въпреки това, колкото и да опитваше, не можеше да дръпне спусъка. Само при мисълта за това му идеше да се разплаче.