Големият автобус влезе в поредния остър завой и Хелена почувства как колелата за миг се хлъзгат под тях, но Налдо успя да овладее навреме машината. По права линия разстоянието до Куско беше само шейсет и пет километра, но по виещите се из планината пътища, пресичащи била и дълбоки долини, то ставаше тройно по-голямо. Най-опасната част от пътуването беше в началото, докато пресичаха най-стръмните райони. Надяваше се, че след като се изкачат още повече и теренът стане по-равен, ще могат да се движат по-бързо.
- Как мога да си ям рибата, докато се тресем така? - раздразнено промърмори Чад. - Не можем ли да спрем поне за две минути?
- Никакво спиране - отвърна Хелена.
- Няма време - добави Налдо. - Имаме среща със съдбата.
Куско, Перу
Шосе Качимайо
5 км от центъра на града
11:50 ч.
Хелена гризеше ноктите си, докато автобусът се носеше с рев надолу по склона към покрайнините на Куско. Дъждът най-сетне бе спрял и слънцето тъкмо се подаваше зад облаците. От билото виждаха разпълзелия се град, който изпълваше по-голямата част от подобната на чиния котловина. Под ниските облаци можеха да различат и пистата на летището, и терминала, както и двете най-големи църкви - Ла Катедрал и йезуитската „Иглесия ла Компания“, която се намираше недалеч. Всички останали сгради бяха скромни в сравнение с тях и градът нямаше истински бизнес район. Хелена си помисли, че с изключение на летището, Куско изглежда почти по начина, по който бе изглеждал и един век по-рано.
- Населението достигна половин милион - гордо каза Налдо; трийсет години по-рано в града са живели четири пъти по-малко хора. Шофьорът рязко зави в насрещното платно, за да изпревари една бавна кола. Зареваха клаксони, размениха се жестове, коли се движеха във всички посоки, но Налдо успя да се провре между тях и продължи, сякаш нищо не се беше случило.
Хелена беше видяла какво ли не от началото на пътуването и дори не реагира.
Чад се наведе напред и прошепна в ухото ѝ:
- Наистина ли е нужно това?
Хелена забеляза, че Хана е заспал, положил глава на малката си раница.
- Би ли го събудила?
Чад се пресегна и тупна Хана по рамото.
- Хей, човече, спиш на работното си място! А трябва да си си изкарал акъла заедно с всички ни.
Хана рязко се надигна с пистолет в ръка и се огледа със сънени очи.
- Буден съм!
- Знам, че всичко това изглежда малко странно - каза Хелена на бодигардовете си. - И по всяка вероятност ще стане още по-странно.
Израженията на двамата бяха напрегнати, сякаш им предстоеше да скочат с парашут в тила на врага, въоръжени само с джобни ножчета.
- Щом стигнем площада, ще се огледам добре. Ако започна да си говоря сама, не задавайте никакви въпроси. Ако искам да говорите, ще кажа имената ви. Очаквам и двамата да сте въоръжени и готови. Ако някой се намеси, отпратете го. Не стреляйте по никого, освен ако не се наложи. Правете каквото е необходимо, за да ми осигурите спокойствие. - Тя ги изгледа последователно. - Съгласни ли сте?
- Ясно - рязко отвърна Хана.
- Няма проблем - каза Чад.
- Ако си мислите, че съм полудяла, нямам нищо против - каза Хелена. - Затова ви се плаща.
Автобусът се носеше с осемдесет километра в час по оживения път, после рязко наби спирачки и зави по тясна странична уличка. Хелена погледна часовника си.
- Имаш четири минути да ме закараш дотам, Налдо.
Налдо се намръщи.
- Ще успеем, сеньорита.
Хана извади мощния си „Дезърт Ийгьл“ и се увери, че има патрон в цевта. Провери предпазителя и прибра пистолета в кобура.
- Не ни плащате да решаваме дали сте луда - надвика той рева на двигателя. - Знаете ли, веднъж работих за Мик Джагър. Накара ме да стоя три дни на стража в кухнята му, защото беше убеден, че някой му яде майонезата. - Хана се усмихна. - Как ви се струва това? И Кевин Спейси не е цвете за мирисане. Страда от обсесивно-компулсивно разстройство.
- Налага ли се да обсъждаме клиентите ти? - снизходително попита Чад.
- Повечето ми клиенти се гордеят, че са малко различни - отвърна Хана. - Няма проблем. Мога да ви разкажа куп истории.
- Моля те, недей - каза Чад.
Автобусът летеше по задните улички, Налдо не вдигаше ръка от клаксона, за да разгони местните, някоя и друга кола или магарешка каруца. Каруците се движеха много бавно и превозваха всичко, от зеленчуци и зърно до дърва и дори камъни. Повечето жени носеха вързопи на гърбовете си. Мъжете пък се разхождаха с празни ръце или пушеха цигари и лениво караха каручките си с отегчени физиономии и камшик в ръка.