- Запази спокойствие - с равен глас каза Уилсън. - Тук съм.
Хелена се опита да определи откъде идва гласът, но беше ясно, че не вижда нищо в тъмното.
- Уилсън! Слава богу! Нищо не виждам - отвърна тя. В гласа ѝ ясно се долавяше тревога.
- Просто запази спокойствие - повтори Уилсън.
Хайръм застена и се изправи с мъка.
- Ще умрем тук - изхленчи той. - Китките ме болят ужасно. Само искам да ги разтъркам, толкова много ли искам?
Уилсън погледна към Хана.
- Няма да умрем в тази тъмница, Хайръм Бингам. Бог ще прати ангел да спаси и двама ни. Прекрасен ангел.
Хелена дишаше тежко.
- Уилсън, виждаш ли ме? - попита тя, загледана в тъмното.
- Виждам те - отвърна той.
- И какво като ме виждаш? - намеси се Хайръм.
- Идва някакъв свещеник! - панически каза Хелена. - С група войници, които трябва да те отведат! Разговаряха на испански и казаха, че ще те убият, ако не се подчиняваш!
- Виждам те - отново потвърди Уилсън. - Хайръм е окован за стената като мен. На пода има тяло на мъртва жена. Не мога да избягам.
Образът на Хелена бе забулен в мъглява бяла светлина.
- Как си окован за стената? - попита тя.
- Със стоманени вериги.
- Какви ги говориш, по дяволите? - обади се Хайръм. - Разбира се, че са стоманени!
- По коридора идват войници да те отведат! - отчаяно рече Хелена. - Войници с пушки...
Под дървената светлина се появи слаба оранжева светлина.
- Епископ Франсиско идва - като в транс каза Уилсън. - Приближи се.
- Трябва да се измъкнеш - замоли го Хелена.
- Не мога - отвърна Уилсън. - Приближи се.
- Господи, човек с диплома от Йейл не може да умре по такъв начин - промърмори под нос Хайръм.
Хелена пристъпи напред, но си личеше, че не вижда къде е Уилсън. Налагаше се да заобикаля различни неща, за да навлезе по-навътре в стаята. Уилсън осъзна, че в бъдещето помещението не е празно.
- Епископът е господарят - задърдори Уилсън. - Обсебен от могъщия дух на Куба на инките, от конкистадора Франсиско Писаро от Трухильо.
Оранжевата светлина се засилваше и Уилсън знаеше, че му остава съвсем малко време да обясни от какво се нуждае.
- За да видя Куба на инките с очите си, ще ми трябва помощта ти да го намеря. Ще ми помогнеш ли?
- Ще ти помогна! - отвърна Хелена, мъчейки се да прескочи някакви натрупани кутии. Светлината на фенера блесна под вратата и сега тя различи Уилсън, прикован към стената с ръце над главата. Видя и окования Хайръм Бингам. Както беше казал Уилсън, на пода лежеше гниещ труп.
В ключалката беше пъхнат ключ и механизмът се завъртя с металическо изщракване. Вратата постепенно се отвори и светлината нахлу в стаята, разкривайки още повече ужасите ѝ.
Лицето и дрехите на Уилсън бяха покрити с кръв и ясно си личеше, че е бил пребит лошо. На пода лежеше разлагащ се труп на жена с насинена разкъсана плът и отворени мъртви очи. Хелена пристъпи напред и усети как ѝ се повдига.
Хайръм се опита да се извърне от светлината, но нямаше къде да се скрие.
Епископ Франсиско се затътри в стаята и остави фенера в средата на пода. Хелена едва сега видя за първи път лицето му и по гърба ѝ пробягаха тръпки. Насочи вниманието си към настоящето и видя, че се намира в склад на хотела. Навсякъде имаше натрупани кашони с документи и други боклуци и беше трудно да си проправя път през тях.
- Хана, пази вратата и не пускай никого при мен! - извика тя, докато избутваше някакви кашони и пристъпваше навътре. Съдейки по изражението на бодигарда ѝ, беше ясно, че я мисли за напълно откачила.
Епископ Франсиско посочи.
- Виждам, че отново си се изцелил. - На изпитото му лице заигра усмивка. - Чудесна придобивка си.
Хелена най-сетне се добра до Уилсън, насочила пистолета си право към епископа.
На прага застана войник в синя униформа със златни копчета, несъмнено офицер. Дрехите му бяха вир вода. По широката периферия на шапката му още блестяха капки.
- Дръжте хората си назад - нареди епископ Франсиско. - Уилсън Даулинг е отговорен за ужасните злини на това място. Свалете оковите му, за да можем да го пречистим.
Якият офицер остана на прага, загледан в обезобразеното тяло на пода.
- Капитан Гонсалес, свалете оковите му!
Силният глас на епископа най-сетне накара войника да се размърда.
- Капитан Гонсалес! - каза Хелена. - Това е човекът, за когото ти казах! Той е! Според дон Ерависто ще убиеш най-хладнокръвно семейството му...
С ужасена и смаяна физиономия Гонсалес пристъпи в тъмницата. Тъмните му очи се присвиха към Уилсън.
- Аз те застрелях! - ядно каза той. - Трябваше да си мъртво, гнусно създание!