- Трябва да си бъдеш у дома при семейството ти - каза му Уилсън в отговор.
Капитан Гонсалес се втурна напред и заби приклада на пушката си в гърдите му, като му изкара въздуха. Хелена се опита да се намеси, но ръката ѝ с пистолета мина право през капитана, без да направи контакт. Докато Уилсън висеше безпомощен на китките си, ударите продължаваха да се сипят, този път по челото. Уилсън застена от болка, пред очите му ту притъмняваше, ту се проясняваше. За момент успя да зърне лицето на епископ Франсиско - кучият син се усмихваше.
- Достатъчно - каза най-сетне епископът. - Свалете оковите му.
Задъханият Гонсалес пъхна ключа в катинара и разкопча оковите. Почти изпаднал в безсъзнание, Уилсън се строполи на вонящия под.
- Не се съпротивлявай - увещаваше го Хелена. - Лежи. Отвън има твърде много войници, за да можеш да ги надвиеш.
Гонсалес отново удари Уилсън по главата с пушката си, после изви ръцете му зад гърба и му сложи белезници.
- Запази спокойствие - подканваше го Хелена.
- Примирявам се със съдбата си - каза Уилсън, без да помръдне. Той обърна очи към епископ Франсиско, който стоеше над него. - Каквото и да пожелаеш от мен, ще се подчиня. Ти си Великият господар, Писаро от Трухильо, освободител на Куско, маршал на...
Гонсалес го изрита в корема, както лежеше на пода.
- Млъквай, зла твар! - извика той и натика с ботуш лицето на Уилсън в мръсотията.
Епископът посочи Хайръм.
- Вземете и него.
Капитан Гонсалес удари Хайръм с приклада и го накара да увисне на китките си само с един удар. Свали оковите му, изрита го няколко пъти в корема и го закопча с белезници. После хвана Уилсън и Хайръм за китките, рязко ги дръпна да се изправят и ги помъкна към изхода.
Уилсън изплю кървава храчка в краката му.
- Когато аз стана твой господар, няма да забравя как се отнесе с мен.
Епископ Франсиско злостно потърка ръце.
- Отмъщение ли търсиш? Харесвам това у мъжа. То е мярка за убеждението му. Но чуй внимателно, Уилсън Даулинг - ако се опиташ да избягаш, ще наредя да те убият по най-болезнения начин. Ще бъдеш одран жив и ще те принудят да ядеш собственото си месо.
Уилсън и Хайръм бяха избутани по тесния коридор между войниците. Сладкият свеж въздух изпълни ноздрите на Уилсън, докато изкачваше дългото каменно стълбище. През цялото време яркото сияние на Хелена го следваше.
Тя говореше - спокойно и равно:
- Войниците са общо десет с капитан Гонсалес. Когато излезете навън, ще вали проливен дъжд. Довечера ще има наводнение; четох, че през нощта в Куско ще загинат сто двайсет и шест души. Можеш да използваш тази информация в своя полза.nfpil
Докато го бутаха по коридора, Уилсън чу шума на дъжда отвън.
- Къде съм? - прошепна той.
- Под манастира, в който живее епископът - отвърна Хелена. - На около пет минути път от Пласа де Армас. В бъдещето това място е хотел.
- Епископът ще те отведе до Куба на инките - едва чуто прошепна Уилсън. - Остани на всяка цена с него. Ако някой мъж го докосне, ще бъде обладан. Ако жена докосне Куба, ще умре.
След като изкачиха стъпалата, Уилсън беше бутнат навън на мътната светлина на централния двор. Беше огромно облекчение да усети отново пречистващия дъжд по лицето и дрехите си. Надяваше се да измие отвратителната воня на смърт, която сигурно никога нямаше да забрави.
- Къде ме водите? - извика той.
Епископ Франсиско се тътреше пред него, но не обърна внимание на въпроса му. Вървеше под проливния дъжд през вътрешния двор покрай кипариса, чиито клони се люлееха от силните и хаотични пориви на вятъра.
- Трябва да ми кажете къде отиваме - повтори Уилсън, но епископът не отговори.
На всеки няколко крачки го побутваха с приклад на пушка. Някои от побутванията бяха толкова силни, че едва пе го събаряха на земята. Войниците се отнасяха по същия начин с Хайръм и Уилсън започваше да се ядосва.
- Запази спокойствие - каза Хелена.
Епископ Франсиско поведе групата през фоайето към задната уличка. Дъждът продължаваше да се лее, когато тръгнаха нагоре по склона, като газеха водата, която се стичаше бързо по калдъръма.
Макар да беше ден, небето над тях беше черно като абанос. Облаците се виеха и образуваха странни фигури, гонени от вятъра и дъжда. Уилсън отново получи удар в гърба и с мъка успя да остане на крака. Пристъпи до Хайръм и го побутна да върви.
- Отиваме да видим един нов свят - извика оптимистично той. - Вече си имаме нов бог!
Хайръм присви очи към него. Дъждът шибаше небръснатото му лице.
- Ти си полудял - промърмори той. - Ще умрем.
Завиха на ъгъла и минаха покрай редица чували с пясък и трима войници, които стояха на стража. През свирепия дъжд Уилсън едва успя да различи, че излизат на Пласа де Армас. Отляво видя силуета на катедралата на фона на мрачното следобедно небе. От всички страни църквата бе заобиколена с чували с пясък, натрупани на височина метър и двайсет. Под стълбите укрепленията бяха отмити от кафявата река, която течеше през площада ог север на юг. Откритото пространство очевидно беше мястото, където се събираха потоците кал и боклуци от града - ревът на придошлата вода много приличаше на могъщата Урубамба.