Выбрать главу

- Остани на всяка цена с епископа - прошепна Уилсън. - Ще те намеря.

- Да не направиш някоя глупост - отвърна Хелена, поглеждайки към десетките въоръжени войници.

- Ще има и по-добри места от това да се опиташ да избягаш.

Силният дъжд така бе наситил въздуха с влага, че се дишаше трудно. Всички войници и епископ Франсиско бяха прикрили с длан носа и устата си.

Избоботи гръм.

Внезапно в мрачното небе блесна светкавица и всички трепнаха.

Като събра всичките си сили, Уилсън се хвърли с рамото напред към капитан Гонсалес и с лекота го просна на земята. Скочи във въздуха, извъртя се и изрита, улучвайки друг войник по слепоочието. Изгубилият съзнание човек полетя към други двама войници с разперени ръце и крака и всички се затъркаляха по стъпалата към буйния поток.

Трудно бе да се движи гладко със закопчани отзад ръце, но Уилсън успя да се задържи на хлъзгавия калдъръм и да прескочи падналите мъже. Затича се на зигзаг, направи още един гигантски скок и прелетя над чувалите, като се приземи на камъните от другата страна. Проехтяха изстрели. От двете страни към него полетяха куршуми. Той пое дълбоко дъх и се хвърли с главата напред в калния поток.

Хелена гледаше как Уилсън се хвърля в бързеите. Навсякъде около него се сипеха куршуми. Изстрелите бяха толкова силни, че почти я зашеметиха. В миналото и в настоящето един и същи поток течеше на юг към най-ниската част на Пласа де Армас. Хелена инстинктивно понечи също да се хвърли в реката, но Чад и Хана я задържаха. Тя се отскубна и се затича по най-долното стъпало, загледана към булевард „Де Сол“, където изтичаше калният поток.

- Не влизай във водата! - замоли се Чад.

- Ще се удавите! - извика Хана.

Тримата бяха извадили оръжията си - за щастие наоколо беше пусто и нямаше кой да ги види. Хелена стоеше на самия край на стълбите, дъждът се стичаше по лицето ѝ, а тя гледаше как тялото на Уилсън изчезва в далечината. Главата му така и не се подаде за глътка въздух и тя се запита дали някой куршум не го е улучил, докато е скачал в потока.

Пушките продължаваха да гърмят, облачета барутен дим се издигаха към натежалото небе. Хелена се втурна към войниците, които стояха по-нагоре и се целеха в тялото на Уилсън, което се отдалечаваше в бурята. Размаха обезумяло юмруци в опит да се намеси, да спаси някак Уилсън, но ударите ѝ минаваха през главите на войниците. В отчаянието си тя излезе пред тях да попречи на прицела им точно когато те отново стреляха.

Куршумите минаха през тялото ѝ, сякаш беше безплътна. Колкото и да се мъчеше, не можеше да стори нищо.

„Остани на всяка цена с епископа“ - спомни си тя.

Обърна се към църквата и погледна епископ Франсиско. Гръмна гръм и той гневно посочи Хайръм Бингам, който лежеше по очи на камъните.

- Вкарайте го в църквата! - извика епископът. - Това е заповед, капитане!

55.

Куско, Перу

Пласа де Армас

18:42 ч.

24 януари 1908 г.

Преди да успее да вдигне пушката си, дяволът Уилсън Даулинг прескочи хората му и чувалите и се приземи от другата страна. Скокът бе невъзможно дълъг, цели петнайсет стъпки от място, със закопчани отзад ръце! Нечовешкото изпълнение накара Гонсалес да се поколебае достатъчно дълго и Даулинг намери опора и се хвърли с главата напред в мътния поток, течащ през Пласа де Армас.

Невъзможно е да оцелее в бързеите, каза си Гонсалес. Не и със закопчани ръце.

Бурният поток беше кален и пълен с всякакви боклуци, пометени от водата, докато беше набирала инерция през града. Имаше парчета дърво, керемиди, гофрирана ламарина, малки дървета - дори една каруца профуча пред него, вече разбита от многото удари. Гонсалес беше виждал подобен потоп само веднъж, като малък. Куско се намираше в огромна котловина и когато валеше, наводненията можеха да бъдат бързи и смъртоносни.

Изтрещяха пушки.

- Не позволявайте да избяга! - извика епископ Франсиско, но докато войниците стигнат до края на стълбището, тялото на белия дявол бе отнесено далеч към булевард „Де Сол“. Нямаше как да са сигурни дали е бил улучен или не. Гонсалес си помисли дали също да не се хвърли в потока, но дори той нямаше куража да влезе в ужасната мътилка, която се движеше така бързо покрай тях.