Епископът се закиска.
- Мислиш, че си ме хванал натясно! Днес ще почувстваш пълната тежест на моята мъст. Ще те накарам да платиш за безполезните действия, които предприе срещу мен. Отмъщението на Бог и на Исус Христос ще се стовари върху теб.
- Капитан Гонсалес! - извика Уилсън. - Не бива да пазите душата, обитаваща тялото на епископ Франсиско. Той не е свещеник, а убиец!
Уилсън излезе на светло.
Капитан Гонсалес се появи над златната балюстрада на олтара, насочил пистолет към него.
Но преди да успее да дръпне спусъка, стрелата на Акла изсвистя и го улучи в дясното рамо. Гонсалес изкрещя и револверът му падна през парапета. Той изгуби опора и се запремята по стълбите. Акла се озова над него, опряла меч в гърлото му.
- Не го убивай! - извика Уилсън.
- Епископ Франсиско е в ризницата! - извика гласът на Хелена от мрака. - Хайръм Бингам също е там!
Изстрелите откъм входа зачестиха, чу се звън на мечове и писъци.
- Велик ли се наричаш, Писаро? - извика Уилсън. - А се криеш като последен страхливец!
Хайръм Бингам се втурна от ризницата с вдигнат нож и безизразно лице.
Уилсън му подложи крак и с лекота го препъна. Главата на кльощавия мъж се удари в пода и той остана да лежи в несвяст.
- Ти си страхливец, Писаро! Караш другите да изпълняват желанията ти, а би трябвало да го правиш сам! - Уилсън виждаше червените очи на епископа да горят в тъмното.
- Никак не ми харесва да действам чрез слабаци - каза епископът, докато излизаше с накуцване на светло, протегнал кокалести ръце към Уилсън. - Следващото тяло, което ще обладая, е твоето.
- Той държи Куба! - извика сияйният образ на Хелена.
Уилсън погледна обладания от злия дух епископ.
- Народът на Перу те мрази, Писаро. Действал си от името на Бог... но без състрадание. В мига, в който си убил Атауалпа, мрачното ти място в историята ти е било отредено завинаги. Убил си жена му и децата му пред очите му.
- Той не прие единствения истински Бог!
- Ти си чудовище и си запомнен като такъв.
- Аз спасявах душата на Атауалпа, за да може да отиде в Рая. Затова ме е изпратил Бог.
- Ти си провал и историята завинаги ще произнесе присъдата си. Кубът на инките, който криеш зад гърба си, няма да е достатъчен да поправи престъпленията ти. Днес ти си намери майстора. Аз съм неуязвим за силата на Куба - каза Уилсън. - И затова ще се провалиш. Не можеш да погледнеш в ума ми и Кубът не може да овладее тялото ми.
- Мислиш си, че си неуязвим за Куба ли? - с мрачна усмивка рече Писаро.
В този миг Хелена усети, че Уилсън няма никаква защита срещу мощното влияние на Куба.
- Това е нещо, което трябва да видиш - прошепна Писаро. Епископ Франсиско протегна ръка и разтвори пръстите си.
Веднага щом погледът му падна върху блестящия Куб на инките, Уилсън замръзна. Искаше да го докосне - никога не бе изпитвал такова изгарящо желание. Кубът беше сияен, с резки линии и си личеше, че е тежък. Сякаш му говореше, надсмиваше му се, настояваше да пристъпи напред. Щеше да бъде силен, ако го поеме в ръце - знаеше го.
Акла захвърли наметалото си и се втурна с писък към епископа.
Уилсън се обърна и замахна с юмрук, стоварвайки мощен удар върху нея. Тя падна в несвяст на пода, а мечът ѝ се плъзна по гранита в краката на епископа.
Очите на Писаро горяха като въглени.
- Ела и ще го получиш.
- Не! - извика Хелена. Тя се опита да изблъска Уилсън назад, но ръцете ѝ минаха през него. - Извърни се!
Уилсън пристъпи напред. Всичко се беше размазало от обзелата го страст и емоции. Искаше да почувства тежестта на Куба в ръката си. Искаше да почувства силата му.
Хелена застана между Уилсън и Куба. По лицето ѝ се стичаха сълзи.
- Ще се превърнеш във всичко, което ненавиждаш!
Очите на Уилсън бяха изцъклени.
- Докосни Куба и всяко твое желание ще се сбъдне - с дълбок глас каза епископът. - Двамата заедно ще владеем света.
Протегнатите пръсти на Уилсън бяха само на сантиметри от куба.
„Толкова е прекрасен“ - помисли си той.
Хелена започна да повръща жлъч, когато Кубът я доближи. Ужасният предмет беше не по-голям от дланта на епископа. Близостта му я подбуждаше да побегне, толкова ужасна сила се излъчваше от него. Единствено чувствата ѝ към Уилсън ѝ дадоха сили да остане на мястото си.
Уилсън всеки момент щеше да осъществи контакт. И да бъде изгубен завинаги.
Хелена се хвърли напред и докосна първа Куба.
Сякаш милион волта ток удариха тялото ѝ. През очевидната си болка тя стисна юмрук и фрасна Уилсън в лицето с всички сили. Този път ударът беше солиден и той отлетя назад и се плъзна по пода.
Трябваше му известно време да дойде на себе си. Сияйният образ на Хелена се свлече, сякаш животът я бе напуснал.