По челото на Гонсалес изби пот.
- Винаги съм подкрепял Църквата, епископе. Както неведнъж съм казвал на прелатите ви, аз съм тук, за да ви казвам какъв е законът, а не да ви го налагам.
- И въпреки това не сте съгласен с действията ми?
Гонсалес помълча, преди да отговори. Десетки мисли минаваха едновременно през главата му.
- Не искам да показвам неуважение, но смятам, че тялото на Корсел Сантияна най-сетне трябва да бъде свалено, за да се сложи край на омразата и нещата да започнат да се уталожват. Майката на Корсел е в тълпата. За бога, трябва да спрете това безумие.
- Смятате, че трябва да покажа състрадание ли?
- Да, епископе.
- Състраданието е за слабите. Живеем в мрачни времена и подобни дребни доводи нямат тежест, когато врагът е самият Дявол. Знайте, че ще направя каквото е нужно, за да защитя тази света църква. И ако обичате децата си и искате да видите как растат здрави, от този момент нататък ще подкрепяте безпрекословно действията ми.
Капитан Гонсалес го погледна в очите. И тогава видя слабия червеникав пламък в студените, тъмни зеници на епископ Франсиско. Гледката беше така потресаваща, че Гонсалес си помисли, че му се е привидяло.
- Тялото на Корсел Сантияна ще остане приковано за стените на тази църква осем дни - нареди епископ Франсиско, сочейки с костеливия си пръст към капитан Гонсалес. - На осмия ден ще бъде свален и пречистеното му тяло ще бъде погребано в църковното гробище. Това е волята Божия и ще се погрижите всяко Негово желание да бъде изпълнено. Стражата отвън да се удвои и войниците ви да носят заредени пушки. Всеки, който се опита да доближи до църквата, да бъде арестуван. Ако нещата излязат от контрол, имате позволението ми да използвате такава сила, каквато сметнете за необходимо.
- Ще направя каквото поискате - с разбунтуван стомах отвърна Гонсалес. В действителност не знаеше защо отговори по този начин, но потта по челото му казваше, че това е единственото решение, което може да вземе. Единственото, което чувстваше, бе собственият му страх - същото чувство, което изпитваше, когато си мислеше как пада в бързо течаща вода.
Епископът бавно го обиколи в кръг.
- Има още една задача, която трябва да изпълните - каза той. - Въпросът е изключително сериозен и трябва да бъде посрещнат със също толкова сериозни действия. Трябва да издирите бял чужденец... човек на име Уилсън Даулинг. Дошъл е в Куско от чужда страна, пристигнал е с влака днес сутринта. Сега е в компанията на онзи американец, Хайръм Бингам. Предполагам, че го познавате? Трябва да им попречите да стигнат до подножието на Андите. Тръгнали са натам, за да търсят изгубения град Вилкапампа. Даулинг е непознат, който иска да подкопае Църквата на Исус Христос. Трябва да бъдете предпазливи с него, особено при тези сериозни обстоятелства. Използвайте сила, за да го спрете. Когато задържите и двамата, ще ми ги доведете.
- Откъде знаете за тези хора? - попита Гонсалес.
- Бог лично ми проговори и това е нещо, което не може да се поставя под въпрос. Никога.
Капитанът отново видя червено пламъче дълбоко в черните зеници на епископ Франсиско - този път нямаше грешка. Гонсалес се взираше право напред, с напрегнати мускули и разтуптяно сърце. Беше объркан като човек с вързани очи, когото са завъртели в кръг.
- Ще сторя каквото заповядате - най-сетне отвърна той. - Лично ще задържа двамата чужденци. Когато са в ръцете ми, ще ви ги доведа.
- Направихте единствения разумен избор - отвърна епископът.
106 години
напред в бъдещето
8.
Андите, Перу
„Хайръм Бингам експрес“
30 км северозападно от Куско
09:57 ч.
17 януари 2014 г.
В един идеален свят Хелена щеше да стигне с хеликоптер направо до Мачу Пикчу. За съжаление древните руини на инките бяха включени в списъка на световното културно наследство и полетите в района бяха абсолютно забранени. Това означаваше, че най-бързият начин да стигне дотам беше с влака от Куско. Щеше да потегли с кола по коварните планински пътища, ако мислеше, че така ще стигне по-бързо, но ѝ бяха казали, че начинанието ще ѝ отнеме два пъти повече време. Ето защо тя седеше в пищния, сякаш взет от „Ориент експрес“ вагон-ресторант, който бавно се тътреше към Андите.
В разписанието на луксозния ресторант пишеше, че сутрешният чай се поднася в 10, в 11:30 се предлагат коктейли, а обядът е в 13 ч. Влакът развиваше максимална скорост от четиресет километра в час на правите участъци, което според Хелена беше твърде бавно. На всичкото отгоре я мъчеше ужасно главоболие. Трябваше да положи огромни усилия да остане позитивна, докато от масата зад нея се долавяше аромат на кроасани с масло. От миризмата ѝ призляваше. Тя се обърна към прозореца и се опита да се потопи изцяло в прекрасния свят отвън.