Огънят се разгоря хубаво и Хайръм най-сетне спря да се оплаква и се облегна на седлото си с димяща цигара в едната ръка и бутилка „Тенеси“ в другата. За нула време се съблече, оставайки само по парцаливо бельо, и провеси мокрите си дрехи на гредите, без да го е грижа за пушека.
- До кой връх се намира Вилканампа? - попита Хайръм.
- Наричат го Мачу Пикчу на кечуа, което означава Старият връх - отвърна Уилсън.
Хайръм се загледа в пламъците.
- Старият връх... харесва ми. - Той отпи глътка уиски. - Жалко, че вече си има име. Така се става истински прочут, когато кръстят връх на името ти. Президентът Макинли ще живее вечно, след като най-високият връх в Щатите е наречен на него. В Аляска е, нали знаеш? А той дори не е стъпвал там!
Подаде бутилката на Уилсън, но той отказа с махване на ръка.
- Ще ти помогне да се стоплиш - каза Хайръм и отново подаде бутилката. - Хайде, пийни!
Уилсън отпи бърза глътка и му върна бутилката. Топлината на уискито се плъзна по гърлото му - приятно усещане, след като бе мокър и премръзнал толкова дълго.
- Прав беше за магарето - призна Уилсън. - Вбесяващо малко копеле.
Хайръм се ухили.
- Страхотно удоволствие е да гледам сблъсъка на неговата воля с твоята.
- Утре можеш ти да го яздиш.
- Не, благодаря - отвърна Хайръм. - Искаше магарета, дадох ти магарета. Аз решавам кое да яздя. Стига за това, кажи ми отново колко прочут ще стана.
- Колкото Томас Джеферсън - отвърна Уилсън.
Хайръм се усмихна.
- Томас Джеферсън... Дори не ми пука дали лъжеш - каза той и се облегна назад. - Просто ми харесва мисълта да съм прочут. Мисля, че определено би ми отивало.
- Ще бъдеш известен като откривател на изгубения град на инките - продължи Уилсън. - Нещо нечувано и невиждано досега.
Хайръм сбърчи чело.
- Просто от любопитство, щом това откриване на Вилкапампа е толкова важно и с него вървят толкова възхвали и почести, защо ти самият не го оповестиш на света?Тиби могъл да се увенчаеш със славата.
- Това не е моята съдба, а твоята - отвърна Уилсън.
- Ти пък какво знаеш за съдбата ми?
- Знам повече, отколкото си мислиш - рече Уилсън.
- Какво трябва да означава това?
- Ще го кажа по този начин... във вселената има една по-висша тъкан. И ти си част от откриването на Вилкапампа, независимо дали ти харесва или не.
- Откъде можеш да знаеш каква е съдбата ми? Какво изобщо означава това? Част от какво? За каква „тъкан“ говориш? - Хайръм направи кавички с пръсти, за да наблегне на думата „тъкан“. - Откъде изобщо знаеш къде се намира Вилкапампа? Откъде знаеш, че жена ми е бременна? Много странен човек си, Уилсън Даулинг.
- Достатъчно е да знаеш, че аз също имам своята роля в откриването на Вилкапампа. Ще те заведа там... а ти ще свършиш останалото. Повече не мога да ти кажа. - Уилсън посочи Хайръм с пръст. - И никога не бива да споменаваш името или ролята ми.
Хайръм наклони глава настрани.
- Не мога да реша дали говориш дивотии или не. Наистина не мога. В много отношения звучиш толкова достоверно. Обикновено детекторът ми за глупости е доста ефективен. - Хайръм въздъхна. - Предполагам, че времето ще покаже.
В нощта избоботи гръм, силният дъжд не преставаше да барабани по обшивката на покрива.
Хайръм се огледа.
- Да открием тази барака си беше късмет, признавам го. - Нямаше как да разбере, че Уилсън знаеше за съществуването на бараката още преди да тръгнат от Куско. Бележките към мисията я описваха като мястото, на което да прекарат нощта.
Огънят силно изпука и един жив въглен излетя, като пропусна Уилсън на милиметри и се удари в стената. Уилсън го вдигна с вилицата си и го хвърли обратно в буйния огън. Обърна седлото, за да изсуши другата му страна, и отново седна. През цялото време усещаше погледа на Хайръм върху себе си.
- Атлет ли си? - попита Хайръм.
- Не, не съм - отвърна Уилсън.
- Целият си само мускули. - Хайръм издиша дълга струя дим и хвърли цигарата си в огъня. - Моето телосложение е много по-добре пригодено за дългосрочни пътешествия из пустошта на Южна Америка. Веднъж не ядох цяла седмица... бас държа, че ти не би успял.
Уилсън погледна хилавия мъж от другата страна на огъня, с бледата му кожа и щръкнали ребра.
- Имаш вид на човек, на когото малко повече храна не би се отразила зле.
Хайръм отпи поредната глътка уиски.
- Австралиец си, нали?
Уилсън кимна.
- Да.
- Чувам, че сте дали право на жените да гласуват. Първите в света! - подигравателно рече той и се разсмя.
- Новозеландците бяха първи - поправи го Уилсън.
- Новозеландците? - изненада се Хайръм. - Наистина ли?