- Трябваше да ми кажеш, че е толкова опасно! - изтърси Хайръм.
Уилсън вече беше направил три неравни бразди в подметката и започна да работи по петата.
- Нямах представа, че индианците ще осакатят магаретата по този начин. Искаха да им причинят колкото се може по-силна болка.
Хайръм облиза цигарата и я сви.
- Разстроиха ме! Ето какво направиха! Има ли други изненади, за които трябва да знам?
- Трябва да продължим напред, Хайръм.
- Аз гласувам да се върнем в Куско. Ще съберем повече хора с пушки, ще се върнем и ще дадем на онези дяволи кампа урок, който никога няма да забравят. - Хайръм потърка корема си. - И си мечтая за топлата супа... и бирата.
- Ти ще бъдеш човекът, открил изгубения град Вилкапампа. Това несъмнено трябва да означава нещо за теб.
Хайръм драсна кибритена клечка под периферията на шапката си.
- В този момент повече ме вълнува вероятността да бъда прободен с копие, отколкото славата. - Той метна клечката и издиша дълга струя дим.
Уилсън посочи.
- Продължаваме напред, независимо дали ти харесва или не. Очаква ни свят с несравнима красота. Могъщата Урубамба прорязва тясната долина с невероятна сила през това време на годината. Тя е един от притоците на Амазонка. Водите, които текат покрай нас, ще преминат почти през целия континент, за да се влеят в Атлантическия океан.
Хайръм го изгледа озадачено.
- Откъде знаеш това?
Уилсън започна да дълбае последния жлеб на дясната обувка.
- Казах ти. Знам много неща за този район. И ако имаше повече вяра, щеше да осъзнаеш, че можеш да спечелиш много, ако продължиш с мен, вместо да се опитваш да спреш напредъка ни с негативната си нагласа.
- Не мисля, че съм негативно настроен - отвърна Хайръм, без да маха цигарата от устата си. - Просто разсъждавам логично. Вилкапампа няма къде да се дене. Градът е бил изгубен стотици години! Казвам да тръгнем обратно към Куско и да се върнем по-подготвени.
Уилсън му метна обувката, но Хайръм не я забеляза и тя прелетя покрай него и падна долу между камъните.
- Ох, направо страхотно! - Хайръм се изправи на куц крак и се наведе тромаво в опит да я вдигне. - Първо ми убиха магаретата, а сега останах бос. И проклетият дъжд не престава!
- Дай ми другата си обувка - каза Уилсън.
Хайръм беше наврял глава между камъните.
- Един момент.
Уилсън забеляза ствола на голямо дърво, паднало от гората над тях. Беше се разцепил и той забеляза следи от ларви. Прескочи няколко камъка и започна да дълбае дървото с ножа си. Само за няколко секунди откри ларвите на някакъв бръмбар, приличащи на бели голи гъсеници. Май не беше виждал по-големи.
- Искаш ли нещо за ядене? - попита той и вдигна една тлъста гърчеща се личинка с ножа си.
Хайръм вдигна глава.
- Как ли пък не!
Уилсън пусна гърчещата се личинка в устата си и захапа. Тя се пръсна неприятно между зъбите му.
- Не са ли отровни?
- Само онези с ярките цветове - отвърна Уилсън. - Или ако са космати.
Хайръм го погледна объркано.
- Но това е отвратително!
Уилсън метна още една ларва в устата си.
- Опитът ми казва, че когато можеш, трябва да ядеш. Никога не знаеш какво може да ти се случи в джунглата и затова трябва да се възползваш от всяка изпречила ти се възможност.
- Няма да ям личинки!
От скалите над тях отекна характерният звук от удар на камък в камък. Уилсън инстинктивно погледна нагоре към мъглата, стелеща се между гъстата растителност. Беше изумително колко точно определи мястото на падналия камък. Той прелетя през гъсталака и се понесе надолу към долината. Удари се в по-голяма канара на дъното със силен трясък и го разцепи на две, а парчетата се разлетяха в различни посоки.
Уилсън се зае да изчопли още една гърчеща се ларва с върха на ножа си. Изведнъж множество камъни заваляха отгоре, от джунглата. Уилсън отново погледна нагоре и видя проблясъка на кожа. Сигурен беше, че е кожа - загоряла и лъщяща, движеща се бързо по една горна тераса. После видя нов проблясък, само на няколко стъпки по-назад, едва видим през гъстите дървета и папрат.
Стоящият на един крак Хайръм му подаваше лявата си обувка.
- Трябва да тръгваме! - тревожно рече Уилсън. - Обувай се!
- Ами подметката?
Уилсън обърна гръб на гората.
- Там горе видях хора. Обувай се.
Хайръм погледна нагоре.
- Не гледай натам, Хайръм! Това са местни, движат се по ръба... Не искам да разберат, че сме ги видели.
- Местни ли каза? - Хайръм посегна към пушката си.
- Обувай се! - тихо каза Уилсън.
Хайръм се отпусна на коляно и трескаво започна да връзва обувката си.
Уилсън нямаше откъде да знае какво е видял, но които и да бяха онези хора, те се движеха бързо, имайки предвид терена. Логично бе да приеме, че са местните, убили магаретата на Хайръм. Видя ги само за момент и беше невъзможно да определи дали са от племето кампа, но съдейки по скоростта и голата кожа, бяха невероятни атлети.