- Виж там! - прошепна Уилсън.
Докато Хайръм се обърне, листата отново бяха неподвижни.
- Какво трябва да гледам? - Хайръм избърса дъждовната вода от очите си, за да се фокусира по-ясно.
- Видя ли нещо?
Високата зелена трева и папратите се полюшваха в съвършен ритъм на лекия ветрец и ситния дъжд.
- Просто гледай - прошепна Уилсън.
Изминаха няколко секунди, но нищо не се случи.
- Не знам каква е играта ти, но щом сме спрели, ще изпуша една цигара - промърмори Хайръм и бръкна в джоба си за кожената кесия с тютюн.
Уилсън хвана китката на Хайръм, за да му попречи да стане.
- Чакай!
- Опитваш се да ме уплашиш, за да пресека онзи мост! - каза Хайръм, докато се мъчеше да се освободи.
- Виж сега! - прошепна Уилсън.
От зеленината се появиха двама полуголи воини с къси лъкове на гърбовете. Смуглите атлетични жени държаха дълги бамбукови пръти и се движеха невероятно бързо. Тичаха в съвършен унисон, забиха прътовете в притока и с лекота прескочиха потока. Уилсън не разбра кое го шокира повече - фактът, че са жени, или скоростта и сръчността, която показаха, докато прелитаха над водите. Преди да има време да си помисли каквото и да било, от зеленината се появиха още две жени воини и се прехвърлиха през потока с абсолютно същата лекота.
Ченето на Хайръм увисна.
После се появи трета двойка, а след нея и четвърта!
Уилсън дръпна Хайръм на крака и го помъкна в тунела към рева на реката.
- Трябва да вървим!
- Това са жени! - изтърси Хайръм. - Видя ли ги?
Уилсън вече разбираше, че ги преследва древно племе на инките, което по някакъв начин е оцеляло от испанската окупация. Жените бяха изключително силни и в добра форма - скоковете им над водата бяха невероятни дори по съвременните олимпийски стандарти. Беше преброил най-малко четири двойки, като жените от всяка двойка си приличаха много. Бяха величествени, все едно гледаше гепарди, преследващи жертвата си. С удоволствие би останал да се наслаждава на добрата им форма и сръчността им, да не говорим за голите им тела, покрити само от кожена препаска около слабините и нещо като бронзов нагръдник, оформен по извивките на телата им. На китките си имаха тежки бронзови гривни, които несъмнено защитаваха ръцете им в битка. Всяка носеше нещо като къс меч, закрепен на дясното бедро. Жените воини определено изглеждаха застрашително и съдейки по решителните им изражения, които ясно се виждаха дори от това разстояние, Уилсън и Хайръм бяха техните цели.
Защо бележките на мисията не споменаваха тези воини? Възможно ли бе да са потомки на Девиците на слънцето? Говореше се, че жените воини имали внушителен храм в цитаделата Мачу Пикчу, но освен това Уилсън не знаеше почти нищо за тях.
- Легендите са истина - промърмори Хайръм, докато Уилсън го мъкнеше след себе си. - Това саамазонки! Точно както ги описва Франсиско де Ореляна.
Ореляна изследвал реките на Перу и Бразилия през 40-те години на XVI век и твърдял, че се натъкнал на жени воини с невероятна сила и красота. Оттук дошло и името на река Амазонка. Оригиналните амазонки бяха жени воини от древногръцката митология. Според преданията живеели в Скития, на територията на съвременна Украйна. Думата „амазонка“ на старогръцки означава „воюваща с мъжете“. По целия тогавашен свят те се славели като най- яростните и способни бойци. Амазонките поробвали мъже за секс и за продължаване на рода. Ако раждали момчета, ги убивали или изоставяли в пустошта, където ги чакала сигурна смърт от стихиите и липсата на храна.
Уилсън бутна Хайръм през гъстата мъгла към оглушителния грохот на реката. Едва след като изминаха двайсет крачки, успя да види двата яки каменни стълба на около четири стъпки един от друг, за които бяха завързани дебелите лиани на висящия Мост на кондора над Урубамба.
Изглеждаха в лошо състояние.
От другата страна на каньона имаше още два такива стълба. Двете основни въжета бяха увити заедно и вързани с клонки и треви, за да образуват тясна пътека. Две по-тънки въжета бяха провесени от двете страни и играеха ролята на перила, но не изглеждаха достатъчно яки, че да издържат тежестта на човек. Самият мост бе подгизнал и тежък и беше увиснал в средата под наклон от трийсетина градуса. Само на шест метра под него се разкриваше плашещата гледка на ревящите бурни бързеи на Урубамба.
За да станат нещата по-лоши, неустойчиво изглеждащият мост се люлееше застрашително от възходящите въздушни течения от бързеите долу.