- Защо ни дойдохте на гости в Перу? - попита дон Ерависто.
Образът на Уилсън проблесна в ума на Хелена.
- Винаги съм искала да посетя изгубения град на инките. Появи се възможност да разчистя графика си и ето ме тук. - Тя отпи глътка горещ чай. - А вие защо сте тук, дон Ерависто? На някакво празненство ли?
Дон Ерависто се усмихна малко пресилено.
- Посещавал съм Мачу Пикчу безброй пъти през годините, сеньорита. - Той погледна някъде в далечината и докосна за момент малкия кръст през колосаната си риза. - Най-голямата радост в живота ми е да идвам на това благословено от Господа място. Аз съм бизнесмен от Лима и това пътуване с влака до Мачу Пикчу е станало нещо като поклонение за мен.
- Поклонение? - учуди се Хелена.
Дон Ерависто кимна.
- Мачу Пикчу е духовно място. Тук мога да постигна единение със себе си, когато посещавам древната цитадела на бога слънце Инти.
Споменаването на бога слънце изглеждаше странно предвид очевидно католическото възпитание на дон Ерависто.
- Като казахте единение, странно ми се вижда, че имате толкова много спътници - отбеляза Хелена. - Прилича ми повече на парти, отколкото на поклонение.
- Колкото повече хора, толкова по-весело - отвърна той. - Човек с моето положение не върши нищо сам. Имам хиляди подчинени в Перу и Южна Америка. А с това идва и отговорността. Такава е културата ни. Семейството е много важно, също като близките до сърцето приятели. Трябва да споделяме изживяното. - Той замълча за момент. - В хотела ли ще отседнете?
Хелена реши, че няма смисъл да лъже. Всеки от персонала на влака можеше да му каже какви са плановете ѝ за пътуването.
- Да, смятам да изкача някои от околните върхове, както и да посетя руините.
- Пътеките по околните хълмове са много коварни - каза дон Ерависто. - С пропасти, дълбоки стотици метри. Определено вдъхновяваща гледка, но през цялото време трябва да сте нащрек. - Той погледна към Чад, която седеше от другата страна на пътеката. - Но изглежда, че се намирате във вещи ръце.
Дон Ерависто се обърна и посочи един от по-младите мъже от антуража си - красив господин в сив костюм и черна вратовръзка.
- Това е синът ми Даниел. Майка му беше американка. Втората ми съпруга. - По изражението му си личеше, че много се гордее със сина си. - Ако ви е нужно каквото и да било, двамата сме насреща.
Макар че беше доста далеч, Даниел погледна Хелена в очите и ѝ кимна, сякаш можеше да чуе всяка дума от разговора им. Изглеждаше на трийсет и няколко, беше пригладил тъмната си коса назад също като баща си. Мрачните му очи тънеха в сянка и бяха дълбоко разположени, чешеше носа си непрекъснато, сякаш го мъчи ужасен сърбеж. От двете му страни седяха две млади жени със сурова, неподправена красота, но по стеснителните им изражения и недодяланото им поведение си личеше, че са били подбрани от някое местно село в подножието на планините.
- Непременно ще ви уведомя, ако имам нужда от нещо - отвърна Хелена. Тя посочи навън. - Виждали ли сте някога време като това?
- Много рядко съм го виждал толкова мрачно и коварно - отвърна дон Ерависто. - Срутването на скалите беше много неочаквано, но се е случвало и преди. - Той пое дълбоко дъх през носа си. - Миризмата на гората след силните летни дъждове е опияняваща, нали? Придошлите реки оживяват като ревящи чудовища. Направо са страшни, като ги доближиш - толкова мощни, че кожата ти настръхва. - Страстта се долавяше във всяка негова дума. - Това е една от многото причини дъждовният сезон да е любимото ми време на годината за пътуване в планините. Отдавна чаках идването на този ден - добави той и кимна.
Последният коментар на дон Ерависто изглеждаше не на място, но Хелена предпочете да премълчи.
- Споменахте, че Хайръм Бингам е отседнал в онази барака край линията? - попита тя.
- Били са мрачни времена - промърмори дон Ерависто и посочи през пътеката към спътниците ѝ. - Бих предпочел да сме насаме, ако трябва да говоря честно. По-добре ги отпратете.
Хелена беше стъписана от искането му, но въпреки това помоли Чад и Пабло да се преместят в другото сепаре. По изражението на Пабло беше очевидно, че той се бои от дон Ерависто, и това само засили неочаквания страх, който усети тя.