Епископ Франсиско си спомни как докосна за първи път Куба на инките. Мигът, в който протегна ръка да вземе блестящия предмет от Хуан Сантияна, който бе коленичил пред него и му поднасяше Куба като най-великия дар. На пода лежаха обезобразените останки на монсеньор Пера и на едно от момчетата прислужници, което бе имало лошия късмет да се натъкне на сцената малко след извършването на убийството. На украсената колона до великолепния олтар на Девата от Антигуа беше вързано магаре и сега епископ Франсиско осъзна, че в очите на добичето беше изписан чист ужас. Хуан Сантияна бе покрит с кръв от глава до пети, без нито едно чисто място. Лицето му беше оплескано с нечистотии, дрехите му бяха почернели от тях; дори устата му беше изцапана. В мига, в който докосна Куба, битието на епископ Франсиско се превърна от добро в зло. Въпреки ужасната сцена на смърт и отвратителната воня, която изпълваше въздуха, той протегна и двете си ръце към блестящия Куб подобно на изгладнял човек, посягащ към сочния плод от Дървото на живота.
Проклятието на инките бе погълнало всички, включително и Писаро. Когато епископ Франсиско изрече тези думи на глас, Писаро изпадна в ярост. Болката беше неописуема, от ушите на епископ Франсиско рукна кръв, агонията бе огромна и нямаше как да избяга от нея. Като предупреждение никога повече да не споменава Проклятието на инките, Писаро изпрати епископа в мрака да убие брутално собствената си племенница. Онова, което извърши с младото ѝ тяло след това, беше толкова мерзко, че само мисълта за деянието го задави така, сякаш стомахът се опитваше да излезе от устата му.
И всичко това се случваше заради един малък симетричен предмет, който с лекота се побираше в длан. Беше пленително да го гледаш - идеално правите му линии, лъскавия метал, който сякаш сияеше, невероятната тежест, начина, по който светлината на свещите се отразяваше от невъзможно бляскавата му повърхност.
Веднага щом му го даде, Хуан Сантияна побягна навън, тежките му стъпки заглъхваха, докато тичаше към вратата, и изскочи навън в проливния дъжд. Оттогава никой не го беше виждал.
Епископ Франсиско се прокле, че изобщо беше пожелал да се сдобие с Куба. Бе научил за съществуването му, когато Корсел Сантияна, братът на Хуан, бе споменал за свещеното съкровище на инките в изповедта си пред монсеньор Пера. Това беше посред зима - седем луни се смениха и след това се случи поредица от събития, довели до залавянето на жена му, невероятното създание на име Виване, която в този момент бе окована в тунелите под този манастир. Тя още смяташе, че Корсел е жив, но по заповед на Писаро той бе разпнат и изложен пред очите на всички, като го упоиха, за да не може да говори. Макар че беше невинен, Корсел трябваше да поеме вината за убийството на монсеньор Пера.
Разпването на Корсел щеше да бъде вечният провал на Хуан. В опитите си да спаси брат си той бе обрекъл Корсел да умре на кръста заради собствените му грехове. Живот за живот - и за всичко това бе отговорен духът на Писаро. Епископ Франсиско не изпитваше съжаление нито към Корсел, нито към брат му. Корсел се беше освободил от този свят и се намираше на по-добро място, а Хуан се беше измъкнал по някакъв начин. Точно сега епископ Франсиско с радост би разменил собствената си участ с тази на някой от братята.
- Капитан Гонсалес идва - каза гласът. - Провалил се е в задачата си да върне чужденеца Уилсън Даулинг в Куско. Изоставил е дълга си. Ясно му бе казано да се върне единствено ако е заловил или убил онзи човек. Подобен провал не може да се търпи.
Епископ Франсиско нагласи алените си одежди и седна на ръба на леглото, за да завърже подкованите си ботуши.
- Какво ще поискаш от мен, велики господарю?
- Ще наредиш на капитана да вземе още войници от Лима. Не мога да видя в душата на този Уилсън Даулинг.Пътят му е забулен в тайна, която дори аз не разбирам.
Епископ Франсиско стана. Насинените му и изтерзани крака едва го държаха след близо пет дни душевно и телесно мъчение.
- Както заповядаш, велики господарю. - Не можеше да възразява дори да искаше.
- Защитата на църквата трябва да стане основни грижа на капитан Гонсалес. Нужни са повече войници. Нищоне бива да бъде оставено на случайността.
Чужденецът Уилсън Даулинг беше всял страх в духа на Писаро; така или иначе, събитията се променяха заради белия чужденец. Епископ Франсиско тайно се помоли Уилсън Даулинг да успее в пътя си, какъвто и да бе той. Може би единственият начин да се измъкне от собствения си плен беше чрез силата и решителните действия на Даулинг. Колко странно бе да се уповаваш единствено на човек, когото никога не си срещал - но както е известно, удавникът се хваща и за сламка.