Сложи епископската си шапка, вдигна брадичка и изправи рамене. С дълбока въздишка завъртя големия ключ, ключалката изщрака и вратата се отвори. Влажността бе задушаваща и той усещаше как потта капе от вонящите му подмишници. Вече пети ден валеше проливен дъжд; епископ Франсиско си помисли, че дъждовете са напразен опит на Бог да измие противното зло, което вече бе погълнало добрия град Куско.
23.
Андите, Перу
82 км северозападно от Куско
17:24 ч.
17 януари 2014 г.
След много убеждаване дон Ерависто беше оставил никелирания си колт на масата до себе си. Изражението му бе раздразнено, зениците стеснени - очевидно предупреждение, че всеки момент емоциите могат да надделеят.
По молба на Хелена пътниците и персоналът се бяха върнали по местата си, включително и хората на дон Ерависто. Чад и Пабло седяха на масата зад нея - не можеше да ги вижда, но чуваше тревожното им дишане.
На никого не бе позволено да помръдва.
Всички изглеждаха напрегнати и уплашени, докато влакът се тътреше бавно покрай буйната Урубамба, чиито води беснееха от другата страна на прозореца и ставаха все по-широки с всеки завой на железопътната линия.
- Няма друга възможност, освен да работим заедно - убедително рече Хелена.
Беше научила, че дон Ерависто е пътувал с този влак вече повече от две години - всеки път, когато имаше прогнози за силен дъжд - в очакване тя да се появи. За да балансира нещата, трябваше да се преструва, че знае повече, отколкото знаеше в действителност, и да си спечели време, за да разбере положението, в което се намира. Пътуването на Уилсън с Хайръм Бингам до Мачу Пикчу определено бе основната причина дон Ерависто да е тук. Той знаеше за видението ѝ в бараката и за необичайната ѝ връзка с пътешественика във времето. Това потвърждаваше за пореден път, че животът ѝ е свързан неразривно с живота на Уилсън, което, от една страна, бе утешително, а от друга, дълбоко смущаващо. Как беше възможно този дон Ерависто да знае какво е видяла? И защо бе толкова ядосан? Беше се осмелил да насочи оръжие към нея - задник - и Хелена знаеше, че всяка дума, която излезе от устата ѝ, може да предизвика нова враждебна реакция, ако сгреши някъде.
Внимателно си сипа газирана вода в чашата и остави стъклената бутилка настрана. Стараеше се да скрие треперенето на ръцете си и да не показва признаци на страх. През цялото време с периферното си зрение отбелязваше точното местоположение на всичко на масата - чашите, чиниите и ножовете.
- Аз съм разумен човек - каза тя. - Виждам в очите ви, че сте съгласен с това. А вие сте влиятелен човек, което ми харесва. Съдбата е била добра с вас, както и със сина ви Даниел. С това не искам да кажа, че нямате своите демони - всички ги имаме, но трябва да продължим да гледаме към бъдещето, ако не искаме това сложно недоразумение, защото става въпрос именно за недоразумение, да съсипе живота и на двама ни.
- Боравите много добре с думите, сеньорита. Но това не променя факта, че Уилсън Даулинг е бич за предците ми. Той е онзи, който е унищожил семейството ми и го е обрекъл на лудост. Той е съсипал живота на добър човек и му е отнел всичко по най-ужасен начин. Вярно е, че се възползвах от плодовете на знанието си, но в замяна трябва да изиграя своята роля, за да поправя нещата. Това е цената.
- Уилсън Даулинг е добър човек с честно сърце - отвърна Хелена, мъчейки се да следва инстинкта си.
Изражението на дон Ерависто бе на човек, жадуващ за мъст.
- Значи не го познавате - каза той. - Той е самото олицетворение на злото.
- Какво е престъплението му?
Дон Ерависто чукна с показалец по масата и отвърна с треперещ глас:
- Брутално е убил съпругата и децата на предците ми.Той е убиец. Извратен убиец, който се наслаждава на ужаса и унижението на жертвите си. - Дон Ерависто отново грабна пистолета си и го насочи между очите на Хелена. - Не мога повече да играя тези игри! - Ръцете му трепереха и Хелена ясно виждаше, че е способен да дръпне спусъка.
Във вагона се чу колективно ахване и събралите се пътници се напрегнаха в очакване на онова, което предстоеше.
Хелена спокойно побутна чашата си мъничко наляво.
- И си мислите, че като ме застреляте, ще отмъстите на човек в миналото?
- Сигурен съм.
- Значи сте глупак.
Погледът на дон Ерависто се втвърди още повече.
- Вие сте причината за успеха му!
- Никога не бих участвала в убийството на невинни! - отвърна Хелена толкова разпалено, колкото смееше. - Информацията ви е погрешна и сте на път да направите ужасна грешка.