На челото на дон Ерависто беше избила пот и ръцете му се тресяха.
- Точно това очаквах да кажеш. Представял съм си безброй пъти този момент. Предвидих, че ще се опиташ да се измъкнеш от отговорността си. Ти си виновна, жено!
- Как смеете да ме обвинявате в злодеяние! - дръзко отвърна Хелена.
- Ти си виновна! - повтори дон Ерависто. - Действията на Уилсън Даулинг се насочват оттеб!Твоятасмърт е единственият начин да спра злините, които ще извърши.
Хелена продължи да гледа спокойно студените очи на дон Ерависто. Нямаше никаква представа откъде идва тази премерена решимост, но дълбоко в себе си бе уверена, че животът ѝ няма да приключи тук, от ръцете на седящия срещу нея мъж. Уилсън беше близо до нея, макар да бяха разделени от бариерата на времето. И тя щеше да стигне до него - такава беше съдбата ѝ.
- Значи си мислите, че можете да дръпнете спусъка и да промените участта на предците си? - попита Хелена. - Единствената участ, която ще промените, е вашата собствена и тази на децата ви.
Тя се огледа, после погледна към Даниел, който бе пребледнял от очевидното безумие на баща си.
- Нима възнамерявате да избиете всички във влака, за да прикриете стореното? - попита тя.
Останалите пътници очевидно се стреснаха от думите ѝ, включително и жените от масата на дон Ерависто. Вече всички си даваха ясно сметка, че ужасната ситуация засяга и техния живот.
- Трябва да направя нужното, за да променя историята - раздразнено рече дон Ерависто. - Ще те убия и после ще убия себе си! Всички други ще бъдат в безопасност.
- Нима ще се убиете пред собствения си син?
- Твоята смърт ще промени историята - заяви дон Ерависто. - Няма да изиграеш ролята си и дяволът Уилсън Даулинг ще се провали. Ще бъде сляп и семейството ми ще бъде защитено.
- Не мога да повярвам, че ще стоварите подобна ужасна участ върху Даниел - каза Хелена, имитирайки съчувствие. - Поглеждам лицето му и не виждам човек, готов за товара и унижението, които ще му наложите.
- Подготвих сина си за този момент - отвърна дон Ерависто. - Той знае точно какво да прави, след като моят път свърши.
- Значи сте го направили съучастник в убийство, така ли? Доста неразумно да го казвате пред толкова много свидетели, които ще оставите след себе си.
Дон Ерависто въздъхна измъчено. Личеше си, че мислите се трупат една през друга в главата му.
- Момчето ми е готово за онова, което трябва да направя.
Той се обърна към Даниел, за да го погледне окуражаващо за последен път.
Най-сетне видяла отворилата се възможност, Хелена сграбчи идеално поставената бутилка вода и замахна с всички сили към темето на дон Ерависто. Фрасна главата му с изкънтяване, което отекна в стените на вагон-ресторанта, сякаш камък беше ударил камък. Бутилката излетя от ръката ѝ и улучи прозореца до тях, като пръсна стъклото. С премерена ярост Хелена сграбчи дон Ерависто за косата и с всички сили наби главата му в масата, чупейки чинии и чаши с носа и челото му. От нарязаното му лице рукна кръв. Хелена изтръгна пистолета от ръката му и опря дулото в окървавеното слепоочие.
- Само някой да е мръднал и ще пръсна шибаната му глава! - извика тя.
24.
Андите, Перу
88 км северозападно от Куско
11:20 ч.
19 януари 1908 г.
След пълни три дни път Уилсън и Хайръм представляваха доста окаяна гледка. Дрехите им бяха изподрани и кални, Хайръм беше изпохапан от насекоми и двамата бяха започнали да брадясват. Докато сечеше гъстата растителност между дърветата, Уилсън разбра, че най-сетне излизат от гората на облаците, защото зеленият балдахин над тях изтъняваше и право пред тях се чуваше рев на река. Мачу Пикчу беше някъде от другата страна на дефилето и нагоре по виещия се хребет, който един ден щеше да бъде наречен Пътят на Хайръм.
През последните два дни Уилсън се тревожеше, че ще бъдат изправени пред нова атака на амазонките. Нямаше как да знае дали имат друг начин да пресекат Урубамба. Ако нямаха, щяха да са принудени да тръгнат по Пътеката на инките обратно през високите планини по напълно различен и заобиколен маршрут, за да стигнат от другата страна на реката. Вземаше всички предпазни мерки, които можеше - когато пресичаха някой от многобройните потоци, стига водата да не бе твърде бърза, двамата газеха по течението и излизаха на камениста земя. Иначе оставяха през гъстата растителност и калта ясна диря, която бе почти невъзможно да се замаскира.