В мига, в който Хелена фрасна дон Ерависто по главата с бутилката, във вагон-ресторанта настъпи истински хаос. Чад стреля два пъти над главите на всички и куршумите се забиха в дървената ламперия на задната стена. За щастие дон Ерависто попадаше на линията на стрелбата и хората му не можеха да отвърнат на огъня. Младите жени пищяха и плачеха, катереха се през столове и маси и се мъчеха да избягат. В цялата суматоха Пабло се просна по лице на пода и си разби носа. Сега за него се грижеше един от сервитьорите и той седеше с отметната назад глава и леден компрес на очите.
Хелена провери пулса на дон Ерависто - слаб, но равномерен. Лицето му представляваше кървава каша, от лявата му буза стърчаха две парчета счупено стъкло. Течащата кръв се просмукваше в бялата покривка на масата и гледката приличаше на сцена от филм на ужасите. Важното беше, че още диша, и Хелена реши да остави властите да го почистват, когато най-сетне се качат във влака.
Погледна към Даниел Ерависто, който очевидно изпитваше облекчение, че никой не е бил убит. Отначало се страхуваше за състоянието на баща си, но след като Хелена го увери, че той още диша, Даниел изглеждаше далеч по-спокоен. По време на сблъсъка тя бе наблюдавала лицето на младия мъж, докато баща му дрънкаше как ще „промени историята“, и си личеше, че той храни съмнения в това.
Влакът запълзя, докато влизаше в крайната гара. Тя бе построена на бреговете на Урубамба в най-ниската част на долината и около нея имаше малко село със стотина жители. Небето бе тъмно и светлините на гарата бяха включени, както и уличните лампи. Грохотът на реката в далечината не можеше да се сбърка и звукът засили изпълващите Хелена емоции, докато влакът най-сетне спря. Под навеса от гофрирана ламарина на перона стояха шестима въоръжени войници в елегантни сиви униформи. Машинистът им бе съобщил по радиото подробности около случилото се. Пабло бе уверил Хелена, че познава добре един от войниците (бил му братовчед) и че могат да са сигурни, че ще приберат дон Ерависто и хората му.
Хелена беше нервна, докато войниците се качваха с готови за стрелба калашници, но предаването като че ли мина доста гладко.
Командирът им капитан Севалос се държеше професионално и съсредоточено. Беше тъмнокож, с къса черна коса, слаб, висок не повече от метър и шейсет и пет. Не тръгна да разпитва надълго и нашироко как дон Ерависто е изпаднал в такова ужасно състояние, каза само: „Направо еimpossiblомлада жена като вас да му стори това. Нали?“. И я изгледа със съмнение, сякаш не можеше да повярва, че е действала сама.
- Вече не е нужно да държите пистолета насочен към него, сеньорита - добави той. - Всичко е под контрол.
Хелена помоли да задържи колта за самозащита. Севалос се съгласи и тя затъкна никелираното оръжие в колана си. Дон Ерависто тъкмо идваше на себе си, когато двама войници го измъкнаха от седалката, закопчаха го с белезници и го свалиха от влака. Лицето му беше така силно подуто, че изобщо не приличаше на себе си.
- Дон Ерависто е добре познат тук - каза Севалос. - Дари много пари за местното училище и полицейския участък. Моите уважения, сеньорита, но ще ви попитам възнамерявате ли да повдигнете обвинения срещу него?
- Той се опита да ме убие - отвърна Хелена. - Разбира се, че възнамерявам.
- Вземаха кокаин в тоалетната - обади се Чад. Коментарът ѝ изобщо не повлия на Севалос.
Пабло задрънка на испански, като в същото време притискаше студения компрес към носа си. Каза, че дон Ерависто бил loco,разказа как насочил пистолета към Хелена и казал, че щял да промени историята, като я убие.
Чад остана на пътеката с вдигнат пистолет, докато и последните хора на дон Ерависто не бяха закопчани и свалени от влака по двойки през предната врата.
- Това е тихо и малко селце - каза Севалос, като гледаше навън. - Никога не е имало големи неприятности. Тук има добра енергия. - Ръцете му се свиха в юмруци. - Предполагам, че затова инките са построили великия си град на това място. Знаели са, че е специално.
Даниел Ерависто беше един от последните двама, които свалиха от влака. Хелена видя, че я гледа.
- Бихте ли ме извинили, капитане? Искам да поговоря с онзи човек, ако нямате нищо против.
Севалос ѝ даде знак с цевта на автомата си да отиде при него.
- И аз идвам - обяви Чад.