Гонсалес приближи бързо и падна на колене да целуне страстно пръстена. Краката го боляха толкова, че колениченето бе мъчително, но той не се издаде с нищо.
- Простете, отче, идвам с още лоши новини.
- Провалили сте се в залавянето на белия чужденец на име Уилсън Даулинг - каза епископ Франсиско. - Това е огромна грижа за мен.
Гонсалес нямаше дори време да се запита откъде епископът би могъл да знае това.
- Отче, аз съм по-загрижен за случващото се в Куско. За убийствата и изчезналите хора. Сякаш воалът на злото се е спуснал над пазения ни досега град.
Епископ Франсиско рязко дръпна ръката си, показвайки колко е недоволен.
- Ще ми кажете каквото искам да знам! - грубо рече той. - Изпратих ви на важна мисия да заловите враговете на Църквата. Ще изпълнявате моите нареждания, капитане, докато не кажа друго.
- Съжалявам, отче. Прав сте, разбира се. - Все така на колене, Гонсалес му поднесе очуканата пушка, като я държеше с двете си ръце. - Това е тяхно - каза той.
- Изпратих ви на мисия да доведете онези мъже, а вие ми носите пушката им? - Епископът се обърна и закрачи по полутъмния коридор към централния двор. - Това ли е всичко, което имате за мен? - извика той.
Гонсалес внимателно подпря пушката на стената и ускори крачка, докато не се озова малко зад епископа.
- Моля ви, отче, нека обясня какво стана. - Водата, капеща от дрехите му, оставяше диря по каменния под. - Както пожелахте, потеглихме с въоръжен контингент в преследване на мъжа на име Уилсън Даулинг и спътника му Хайръм Бингам. Чужденците се движеха бързо в лошото време, калта и тъмнината. Много по-бързо, отколкото можех да си представя, сякаш ги гонеше самият дявол. - Гонсалес млъкна за момент, за да събере мислите си. - Яздихме цяла нощ, без да спираме, но когато стигнахме бараката при железопътната линия, чужденците вече ги нямаше. Претърсихме района и за наш ужас открихме, че две от магаретата им са били осакатени и убити. Животните бяха умрели от ужасна смърт. Водачите ми казаха, че това е дело на местни индиански воини. Не ги видяхме, но следите им бяха навсякъде, сякаш бяха полудели.
Сега епископът изглеждаше разтревожен.
- Продължихте ли да ги следвате, след като открихте убитите им магарета? - попита той.
- Последвахме ги до район, наричан от водачите ми Свещената долина. Чували ли сте за това място?
Епископът поклати глава.
- Продължихме по пътеката чак до скалите при реката, но междувременно чужденците бяха изчезнали, със сигурност загинали при опита да прекосят стария висящ мост на инките над бързеите. Именно там намерихме пушката.
Епископът се обърна и погледна към вътрешния двор.
- Не са мъртви - каза той към мрака.
- Мостът бе изтръгнат от основите си от силата на водата. Водачът ми смята, че индианските воини са проследили белите мъже до моста и са ги принудили да опитат да преминат. Всичките им следи се изкачваха нагоре, но нито един не се е върнал обратно. Един от хората ми намери индианска стрела. Само от едно докосване до примитивната отрова на върха ръката му се поду като крастава жаба в горещ ден.
- Чужденците не са мъртви - повтори епископът.
- Но, отче, има ясни доказателства...
- Един от войниците ви, Бонито Родригес, е изчезнал по обратния път към Куско. Нали така?
- Откъде е възможно да знаете това? - отвърна Гонсалес.
- Бил е отвлечен и убит - обяви епископът. - От тъмни фигури, които трудно се виждаха. Мисля, че бяха жени. Жени със студени сърца.
Бонито наистина бе изчезнал на връщане, но капитан Гонсалес нямаше представа какво е станало с него. Просто си беше помислил, че се е изгубил по пътя.
- Казвате, че е бил убит?
Епископ Франсиско кимна.
- Съзрях го във виденията си. По същия начин, по който усещам, че двамата бели не са мъртви, а продължават да вървят към Вилкапампа.
Едва сега Гонсалес за първи път успя да се вгледа наистина в лицето на епископ Франсиско - изглеждаше блед и зле, очите му бяха хлътнали, а кожата му имаше зеленикав оттенък. Гонсалес реши, че положението в Куско определено се е отразило на главата на Църквата. Това трябваше да е причината да изглежда така ужасно.
- Добре ли сте, отче? - попита той.
Внезапно на лицето на епископа се изписа ужасен гняв.
- Не задавайте глупави въпроси... слушайте!