Гонсалес отново си спомни аленото пламъче, което бе видял дълбоко в зениците на епископа. В момента не го виждаше, но долавяше страховития конфликт в човека пред себе си.
- Какво желаете от мен? - попита Гонсалес и инстинктнвно се извърна от страх да не види отново проблясването.
Газената лампа осветяваше само едната страна на лицето на епископ Франсиско.
- Ще поискате от Лима да бъдат пратени още войници, които да защитят Църквата и последователите ѝ.
- Вече не са ли изпратили? - изненада се Гонсалес.
- Чаках завръщането ви.
Капитан Гонсалес кимна.
- Много хора са изчезнали, а други са били намерени убити. Както казвате, нужни са подкрепления. Много съжалявам за случилото се с племенницата ви - искрено рече той. - Беше прекрасно момиче. - При тези думи лицето на епископа се изкриви в такава болка, че гледката направо късаше сърцето. - Зная, че беше специална за вас - добави Гонсалес.
Епископът за момент изгуби дар слово, толкова силна бе мъката му.
- Казах ви, отче, тялото на Корсел Сантияна трябва да бъде свалено от стената на църквата. - На път през Пласа де Армас капитан Гонсалес беше минал покрай разложеното, разкапващо се тяло, което още бе заковано за кръста. Черните гарвани бяха изкълвали очите на Корсел, но черният му език бе непокътнат. Гневните тълпи, които се събираха на площада три дни по-рано, ги нямаше с изключение на майката на Корсел, която още бдеше в мрака, паднала на колене до широките стъпала.
Епископ Франсиско пое дълбоко дъх и възвърна самообладанието си.
- Тялото ще остане на стената - остро рече той. - Не ми споменавайте повече за него, капитане. Само аз мога да говоря от Божието име по тези въпроси.
- Отче, злото, вилнеещо в града, със сигурност е свързано с разпятието. Свалете тялото. Вярвам, че ако размислите, изцелението най-сетне ще може да започне. Давам ви думата си, че ще преобърна планини, но ще открия виновниците за тези ужасни убийства...
- Аз съм ръката, която върти меча Божий! - прекъсна го епископът с дълбок глас, от който косъмчетата на тила на Гонсалес настръхнаха. - Не ми споменавайте отново този въпрос или ще си понесете последствията! Ще доведете още войници от Лима - продължи той. - Ще изпратите незабавно телеграма от пощата.
Макар че това означаваше да буди телеграфиста, Гонсалес нямаше намерение да спори с човека пред себе си. Най-висшият представител на Църквата в Южна Америка се бе произнесъл. Но това не беше всичко - Гонсалес се страхуваше от епископ Франсиско поради причини, които не разбираше. Само преди седмица той смяташе, че никога не би се уплашил от жив човек, независимо колко силен, решителен или могъщ е той - но всичко това се промени в мига, в който видя алените пламъчета дълбоко в черните зеници на епископ Франсиско.
- Когато пристигнат, ще поставите гарнизони по железопътните линии на северозапад - продължи епископът. - Ще заповядате на войниците си да застрелят Даулинг и Бингам на място, ако се върнат. Разбрахте ли?
- Да, отче. - Гонсалес реши да не спори, независимо какво беше мнението му за безумните заповеди.
- Мрачни са времената за Куско - монотонно рече епископ Франсиско. - Трябва да сме готови за борба със силата, изправена срещу нас. Умряха невинни, много от които срещнаха смъртта си в топлотата и уюта на собствените си легла. Ако не искате същата участ да сполети вас и семейството ви, ще изпълнявате нарежданията ми безпрекословно. Този Даулинг е неделима част от ужасното зло, което връхлита като сянка, преди жертвата да бъде поразена. Той ще се опита да се върне в Куско, за да открадне нещо, което не е негово. Този човек е зъл - най-отвратителният от всички, ходили някога по лицето на Божията земя.
Епископът излезе от засводения коридор на проливния дъжд. От местата, където кожата му беше оголена, се надигна странна пара.
- Обичате ли семейството си? - попита той.
По гръбнака на Гонсалес преминаха тръпки.
- Обичате ли семейството си? - повтори епископът.
- Обичам Църквата, отче, но както Господ е наредил, обичам съпругата и децата си повече от всичко. Повече от собствения си живот.
- Бихте ли умрели за тях? - попита епископът.
- Без да се замислям.
Епископ Франсиско като че ли се усмихна, но зъбите и очите му тънеха в сянка, поради което гледката се получи зловеща.
- Вие сте отличен войник на Църквата. Човек като вас може да се изправи срещу всякакво предизвикателство и то само ще ви направи по-силен. Затова Бог ви е избрал да сте дясната ми ръка.
27.
Андите, Перу
Хотел „Мачу Пикчу“