23:10 ч.
18 януари 2014 г.
Всички се изненадаха, когато Хелена каза, че иска да остане на Мачу Пикчу Беше им трудно да разберат защо не пожела да си тръгне незабавно след подобно изпитание - да станат обект на опит за убийство по принцип би накарало повечето хора да си плюят на петите. Капитан Севалос бе предложил дон Ерависто и хората му да останат под стража през нощта в килията на местната казарма, така че да не ѝ се налага да пътува в един влак с тях до Куско. Хелена бе отказала и бе настояла Севалос да изпрати обратно не нея, а тях. Това създаде проблем за някои от другите пътници, които бяха станали свидетели на странната случка и искаха да се върнат колкото може по-скоро, но не желаеха да пътуват в един и същи влак със задържаните.
- Това не е мой проблем - бе отвърнала Хелена.
- Пътувах дълго, за да видя Мачу Пикчу, и възнамерявам да направя точно това.
Чад също я умоляваше да си тръгнат и посочи, че няма как да гарантира безопасността ѝ, ако остане. Ерависто беше човек с голямо влияние и връзки и тя се безпокоеше, че някой друг може да посегне на Хелена вместо него. Но въпреки това Хелена бе взела решението си - намираше се на прага на нещо изумително и нямаше да побегне.
В коридора пред апартамента на Хелена стоеше въоръжен охранител, пристигнал същия следобед от Хюстън. Чад настоя, че се нуждае от допълнителна охрана, и Хелена се съгласи да извика втори човек. Джон Хана беше бивш тюлен и въпреки дребния си ръст бе уважаван и способен бодигард на богатите и прочутите; от услугите му се ползваха предимно знаменитости като рок звезди и професионални спортисти.
- Охраняваше Боно по време на турнето му в Щатите миналата година - каза Чад. - Виждал е какво ли не и в момента се нуждаем точно от такъв като него. Не се заблуждавай от ръста му. Може да убие човек с кутрето си, ако се налага.
Хелена беше срещала Хана само веднъж, но първото ѝ впечатление бе, че може да му се има доверие. Изглеждаше малко хиперактивен - начинът, по който говореше и сновеше енергично из стаята, докато я претърсваше, беше изнервяш, докато не му свикнеш. Беше толкова деен, че дори скочи от балкона, за да провери сигурността - а до скалите долу имаше четири метра и половина.
След като Хана беше тук, Чад спеше в съседната спалня. Цялата предишна нощ бе останала будна, в случай че изникнат нови неприятности. Хелена също не беше спала, но не от безпокойство за собствената си безопасност. А заради това, че не бе имала никакъв контакт с Уилсън, откакто пристигна в Мачу Пикчу. Очакваше да се случи нещо - станалото във влака с дон Ерависто със сигурност го предполагаше, но ето че тя не усещаше нищо. Колкото и да ѝ се искаше да се свърже с Уилсън, връзката не се задействаше. След като първоначалните ѝ надежди бяха разбити, тя започна да гради теории какво може да се е случило. Дали не бе изпуснала шанса си? Дали бе преценила погрешно посоката, в която бе тръгнал Уилсън? Или най-лошото, дали не му се е случило нещо ужасно, преди да успее да стигне до Мачу Пикчу?
Нямаше по-страшно от това да е сама и да разполага с твърде много време за мислене, особено когато нещата не се нареждат по нейния начин. Дори най-нормалните ситуации можеха да се изтълкуват като нещо напълно различно.
Хелена продължаваше да се пита защо дон Ерависто смяташе, че Уилсън е убил невинна майка и децата ѝ. Той никога не би направил подобно нещо, сигурна беше. В гените му не бе заложено да извърши такова зло, дори да се изискваше от него. Но въпреки това дон Ерависто виждаше историята точно по този начин. Тя бе насочвала живота на дядо му, на баща му, а сега и неговия. Сигурно беше ужасен товар толкова много хора да жадуват за отмъщение толкова дълго време. И все пак дон Ерависто - с всичко, което можеше да изгуби в резултат на действията си - беше готов да дръпне спусъка и да пръсне мозъка на Хелена из вагона в напразен опит да промени историята.
Мислите ѝ се върнаха към сутринта, когато стана от леглото, преди будилникът да зазвъни. Колтът на дон Ерависто беше скрит в дебелата ѝ жилетка. Съпровождана от Чад, Хелена слезе долу за едно бързо кафе и препечена филийка. Пабло им даде чадъри и ги поведе навън в лошото време. Подутината на лицето му бе спаднала, но трябваше да му направят шест шева на носа, за да спрат кървенето.
В далечината проехтя гръм, докато Хелена вървеше по стръмния склон към караулката. Във влажния въздух се стелеше мъгла и видимостта беше съвсем малка. Калната земя бе набраздена от безброй поточета, бързащи надолу към долината, откъдето през проливния дъжд достигаше боботенето на Урубамба.
Хелена изпита изгарящо предчувствие, докато вървеше по старателно положената каменна пътека. За първи път влизаше в пряк контакт с нещо, създадено от древните инки.