- Слава на Исус - прошепна Гонсалес, докато гледаше смътните очертания на малкия кръст на стената над леглото на децата му.
Повече от половин час остана да лежи замислен върху онова, което беше видял. От една страна, искаше да заспи, от друга, се страхуваше да затвори очи, докато небето не започне да изсветлява, оповестявайки наближаването на новия ден. Накрая изтощението надделя и го отнесе от тревогите му.
Получи силен удар в корема и изкрещя уплашено. Слънчевата светлина се лееше през прозореца, докато малкият му син Ортега се стоварваше в скута му. Добре, че не беше ударил детето, преди да осъзнае какво става.
- Липсваше ми, татко! - извика шестгодишният му син, като подскачаше и изпълваше стаята с невинния си смях.
Голият гръб на Сарита беше притиснат до хълбока на Гонсалес. Гледката и ароматът на блестящата ѝ коса бяха толкова познати, както и всичко друго на това място. Само след секунди и трите му деца се хвърлиха отгоре му, като подскачаха и се смееха - най-големият му син Артуро, който беше на осем, палавият шестгодишен Ортега и малката му принцеса Хуанита, която тъкмо бе навършила три. Съчетаната тежест на трите деца отгоре му напомни на Лучо колко схванати са краката и гърбът му от дългото яздене.
- Как само се радвам да ви видя - с дрезгав глас рече той. - Татко беше на дълго пътуване.
Целуна децата си и се обърна към жена си, която му се усмихваше. Погледна през прозореца на спалнята и видя, че облаците най-сетне са се разпръснали и дъждът е спрял. Още беше ранна утрин и Гонсалес се зачуди дали изобщо е спал, но беше твърде уморен, за да реши.
- Татко беше на тежък път - каза той, докато вдигаше децата едно по едно и ги сваляше на пода. - Идете с майка ви и тя ще ви направи огромна закуска! - Надяваше се думите му да окуражат децата да излязат бързо, за да може да заспи, преди да е започнал да мисли отново.
- Бързо, деца - каза Сарита и плесна с ръце, за да ги подкани. - Баща ви се нуждае от почивка.
Тя целуна съпруга си по челото и всички излязоха.
Когато Гонсалес се събуди отново, жена му седеше на леглото до него с димяща чаша чай с кока в ръце.
- Трябва да изпиеш това - каза тя.
Той надигна измъченото си тяло, нагласи възглавницата зад себе си, взе чашата и отпи глътка.
- Мина пладне и отиваме на литургия - каза Сарита. Беше облякла най-хубавата си черна рокля и черен шал на раменете.
Гонсалес поклати глава.
- Не и днес, Сарита.
- Неделя е! - каза тя със спокойна усмивка.
- Мисля, че е по-добре да не ходим на църква днес - отвърна Гонсалес. - Не и днес. - Той посочи към Пласа де Армас. - Тялото на Корсел Сантияна още е приковано пред очите на всички. Не искам децата да отиват там, чикита.
- Можем да закрием очите на двете малки, както правят другите родители. А за Артуро няма какво да се тревожим, той вече на няколко пъти изтича до площада с приятели, за да го видят.
- Нали ти казах, че не бива да ходи там! - ядоса се Гонсалес.
- Не можех да го спра - отвърна тя. - Той е голям и прави каквото си поиска, особено когато те няма. - Сарита сложи ръка на гърдите на съпруга си. - Денят е чудесен, Лучо. Първият хубав ден от много седмици. Децата са облечени и готови. Мисля, че трябва да идем. Какво ще си помислят всички, когато капитанът на гвардията не заведе семейството си на литургия? Ти си олицетворение на силата за тях.
- Не ме интересува какво ще си помислят - въздъхна Гонсалес. - А и те дори не знаят, че съм се върнал.
Сарита го погледна.
- Отиваме на църква, Лучо. Какво ще си помисли Господ, е по-важно от това какво ще си помислят хората. Няма да позволя отношенията ми с Него да бъдат повлияни от ужасното убийство, извършено от Корсел Сантияна.
- Не става въпрос за Корсел Сантияна. - Гонсалес се прекръсти. - Епископ Франсиско престъпи закона, като нареди разпъването на човек без съд и присъда. Не мога да допусна да ме виждат как прощавам подобно поведение, пък било то и на епископа.
- Войниците ти пазят църквата, Лучо. Вече си замесен.
- Нямам друг избор! Дълг на гвардията е да защитава църквата независимо от всичко. Отиването на литургия е нещо различно.
- Лучо - меко рече тя, - ти вече си простил разпването, като изобщо си го допуснал. Нима не разбираш?
- Не можем ли да идем в друга църква, например в „Иглесия сан Кристобал“?