- Невъзможно - отвърна Дейвин.
Уилсън изгледа кръвнишки меркуриевия командир.
- Даваш ли си сметка в какво положение ме поставяш? Даваш ли си сметка какво означава това за живота ми?
- Съдбата ти не е обичайна - обяви Дейвин. - Нито пък лесна. Подозирам, че така е писано да бъде. Ти си Надзирателят и го знаеш. Има жертви, които трябва да се направят.
Уилсън скри лице в шепите си. Разбираше го чудесно. Много добре знаеше, че е Надзирателят за тази мисия и че никой друг не може да го замести.
- Осем години са повече, отколкото би трябвало да дам - тихо рече той.
- Космическите нишки на вселената не свързват всяко място и всяко време - спокойно каза Дейвин. - Единственият начин да те пратим в Китай през 1900 г. е да съчетаем двете мисии - „Ездра“ и „Неемия“. За да се върнеш обратно, ще трябва да чакаш до 1908 година. Само така може да бъде изпълнена и мисия „Неемия“. Това е най-ранната възможна дата.
Уилсън го посочи обвинително с пръст.
- Ти и екипът ти сте омазали нещата, а аз трябва да плащам сметката. Господи! Трябваше да ми кажете по-рано. Така поне щях да имам възможност да се сбогувам.
Крясъците го върнаха в настоящето, докато си пробиваше път към предните редици на тълпата. Един от войниците го забеляза да излиза от първата редица и рязко му даде знак с пушката си да отстъпи назад.
- Не бива да приближаваш! - извика той на испански.
Уилсън продължи да изкачва стъпалата, леко навел глава; широката периферия на шапката гарантираше, че няма да установят контакт очи в очи.
- На никого не е позволено да приближава църквата!
Уилсън се канеше да каже, че е дошъл от далечна страна да се помоли на това място, но когато вдигна глава и за първи път видя истински базиликата, кръвта му се вледени.
На голям кръст високо на стената на дясната камбанария беше провесен гол мъж - по-ужасна и шокираща гледка, отколкото можеше да си представи. Дланите и стъпалата на мъртвия бяха заковани за дебелото дърво с огромни стоманени пирони - той беше разпнат. Очите му бяха отворени, почернелият език - изплезен. Обезобразеното му тяло бе в ужасно състояние, цялото в синини, които вероятно са били там няколко дни преди нещастникът най-сетне да посрещне края си. Едва сега Уилсън разбра, че гневната тълпа крещи ругатни и излива яростта си върху трупа, а не върху църквата.
Пое дълбоко дъх. Историята, която бе изучавал, не включваше разпятие на стените на базиликата през 1908 г., нито пък убийство на свещеник в самата църква.
Войникът се отдели от редицата си и бързо го приближи.
- Трябва да освободите площадката, чужденецо! - нареди той. - Назад!
- Ще ми кажеш кой е онзи човек, редник - каза Уилсън на безупречен испански и със снизходителен тон. - Ще ми кажеш незабавно.
- Трябва да се махнете от площадката! - повтори войникът.
Уилсън присви очи.
- Нямаш представа с кого си имаш работа, момче. Ще ми кажеш кой е онзи човек!
Войникът погледна през рамо към капитана си, но офицерът явно нямаше желание да се намесва. Съдейки по изражението му, той бе съсредоточен повече върху гневната тълпа, отколкото върху неприятностите, които би могъл да му причини някакъв си бял чужденец.
- Трябва да говоря с капитана ти. - Уилсън се опита да заобиколи редника, но той му препречи пътя с пушката си.
- Не може, сеньор!
- Аз съм много важен човек! - сурово рече Уилсън. - Разбираш ли? Имам вземане-даване с президента ви в Лима. Трябва да ми кажеш онова, което искам да знам, или ще си имаш сериозни неприятности, момче.
Уилсън разбираше, че демонстрирането на превъзходство е добра тактика спрямо повечето южноамериканци. Местните често се страхуваха от чужденци и беше нормално да се подчиняват на всяка заповед, независимо каква е тя, стига да бъде дадена достатъчно твърдо.
- Не мога да ви кажа, сеньор. - Войникът отново погледна към капитана си.
- Президентът Пардо ще бъде ужасен от случилото се тук - каза Уилсън и безцеремонно мушна с пръст гърдите на войника. - Ще му кажа, че не си ми оказал съдействие!
- Моля ви, сеньор. Това ужасно положение... - войникът стрелна с поглед разпнатото тяло - ... е по лично нареждане на епископ Франсиско.
Уилсън погледна голия труп, провесен от камбанарията на църквата. По китките и глезените имаше дълбоки ожулвания и засъхнала кръв, което означаваше, че човекът е бил вързан или държан в окови, преди да бъде прикован към кръста.
- Ще ми кажеш името на онзи нещастник и какво престъпление е извършил. В противен случай ще съобщя за безочливостта ти на самия Пардо. Не бъди глупак, момче!
Войникът се озърна към капитана си, после отново погледна Уилсън.