Ако всичко минеше според плана, само след няколко часа Уилсън щеше да бъде прехвърлен оттук. Щеше да се върне в „Ентърпрайз Корпорейшън“ и да продължи нормалния си живот, доколкото това беше възможно за един Надзирател. Щеше ли да има друга мисия за него? Само времето ще покаже. И макар да му се искаше да се опъне на началниците си и да им заяви, че повече няма да пътува във времето, дълбоко в себе си знаеше, че вероятно ще тръгне, ако Свитъците го изискват.
- Наистина ли си мислиш, че Вилкапампа е ей там? - попита Хайръм, който свиваше влажния тютюн в цигара.
Уилсън посочи.
- Горе на онова било.
Хайръм присви очи от слънчевата светлина.
- Ей там ли?
- Това е последната неоткрита цитадела в Южна Америка и ти ще станеш нейният откривател, Хайръм.
- Стига това, което казваш, да е истина - отвърна той. - Кажи ми пак, защо не искаш славата за откриването за себе си?
- Когато историята се появи във вестниците, Хайръм, аз няма да съм тук. Ако си спомняш, такива бяха условията на сделката ни.
- Това не е отговор на въпроса ми.
- Ще ти кажа много скоро - рече Уилсън.
Хайръм облиза влажната хартийка и сви цигарата.
- Даваш много обещания, но никога не обясняваш какви са мотивите ти. Много е смущаващо.
- Повярвай ми - рече Уилсън. - Най-добрият начин да те накарам да пазиш тайната ми е да ти кажа истината.
- Защото е прекалено шокираща ли?
- Нещо такова.
- Тогава ми я кажи сега... Стигнах дотук, нали?
Уилсън махна капачката на манерката и отпи дълга глътка студена вода.
- Ако ти кажа прекалено рано, ще решиш, че съм полудял.
Хайръм драсна клечка и запали цигарата си.
- Мисля, че лудият в случая съм аз... заради това, че изобщо се съгласих да дойда с теб на това място.
Уилсън се усмихна.
- Мисля, че след време ще си спомняш с обич за пътуването ни заедно.
- Съмнявам се, Уилсън. - Хайръм се наслаждаваше на вкуса на цигарата си. - Видя ли какви изумителни тела имаха онези амазонки? Леле.
- Само не започвай пак...
- Това ще си го спомням с обич. За теб обаче не съм толкова сигурен.
- Онези жени искаха смъртта ти. Убиха магаретата ти, забрави ли?
Хайръм отново дръпна от цигарата си.
- Така е... жестоки малки кучки. Не мога да повярвам, че те са го направили. Горкият малък Диабло. Както и да е... По принцип не си падам по високите жени, но в техния случай кой знае?
- Не си такъв, какъвто очаквах - поклати глава Уилсън.
- А какво очакваше?
Уилсън сви рамене.
- Просто си мислех, че ще си различен.
- Започваш да говориш като жена ми - разсмя се Хайръм. - Тя още не може да повярва, че са ме поканили в Йейл да чета лекции по история на Южна Америка. Да беше видял физиономията на Алфреда, когато ѝ казах, че ще живея в Перу, за да откривам древни градове на инките. И в ада няма да намериш толкова ярост, колкото у жена, която току-що е научила, че съпругът ѝ се мести в Перу.
- Само изчакай да научи, че си открил Вилкапампа.
- А ти къде ще си, Уилсън?
- Ще съм си отишъл.
- Къде?
- У дома.
- В Австралия ли?
Уилсън се усмихна.
- Да... Ще се върна там.
- У дома при гласуващите жени на Австралия. Желая ти късмет. Това си е рецепта за катастрофа, помни ми думите. На жените не бива да се дава власт.
Уилсън се излегна на гладката скала под лъчите на слънцето.
- Ще си починем тук около час, докато се изсушим, после продължаваме. Искам да бъдеш свеж, за да се насладиш на откритието си.
Хайръм отново дръпна от цигарата си и също се излегна.
- Част от мен още си мисли, че горе няма да има нищо. Само каменни колиби и обор за лами. Единственото ми откритие ще е, че си се заблудил.
- Градът е горе, уверявам те.
Хайръм смачка цигарата в камъка и хвърли фаса в мократа джунгла.
- Инките трябва да са били абсолютно луди - каза той, загледан в планинския терен. - Защо им е да строят град чак тук? Невъзможно е да се стигне до него. И е опасно. Така де, виж само това място! Отвесни скали и реки. През зимата сигурно е адски студено, а през лятото е ужасно влажно или вали.
- Не са искали градът да бъде открит - отвърна Уилсън. - Унищожили са цялата си писменост, за да запазят мястото в тайна.
Хайръм потърка четината си.
- Признавам, имали са прекалено развита култура, за да нямат писменост. Но аз съм виждал само онези въженца кипу с възелчетата и разноцветните нишки. Но днес никой не знае как се четат.
- Инките са имали азбука с четиридесет и два знака - каза Уилсън. - Всички жреци и благородници са можели да четат и пишат. Писали са върху хартиени свитъци и са имали библиотеки, в които са пазели познания, трупани стотици години наред. А после, в средата на петнайсети век, всичко написано било унищожено.