- Трябва да убием белите, докато имаме възможността - каза Сонтане.
- Длъжни сме да научим всичко, което можем - отвърна Акла. - Онези долу не са хората, проникнали в града. Но източникът на знанията им може да е от същото място. Това е нещо, което трябва да научим.
Сонтане погледна партньорката си в очите.
- Вече на два пъти имахме възможност да ги убием и двата пъти се провалихме. Само ми кажи, че сексуалните ти желания не са повлияли на решимостта ти. Ако късметът или невероятните им умения са онова, което ги е спасило, мога да го приема, но нищо друго.
От яростта мускулите на Акла се напрегнаха.
- Не изпитвам подобни желания - каза тя, като много внимаваше гневът ѝ да не проличи в думите ѝ. - Аз не съм сестра си. Няма да е лошо да го запомниш.
- Долових мислите ти, докато бяхме като една - каза Сонтане. - Както и другите.
- Уилсън Даулинг е великолепен екземпляр. Това е. И независимо дали ти харесва или не, той заслужава уважението ни. Измъкна ни се при Моста на кондора и показа милост, когато можеше да ни прати смъртта в онези бързеи. Бъди спокойна, Сонтане. Знам ролята си. И ти трябва да знаеш своята. Аз командвам и ти ще изпълняваш заповедите ми.
Изневиделица един великолепен черен кондор с бели пера на шията прелетя ниско над главите им и се стрелна над дълбоката долина. Крилете му сякаш ръмжаха на въздуха, докато минаваше покрай тях. Двете жени воини внимателно наблюдаваха гигантската птица.
- Изглежда, че великият дух на планините Aпу е изпратил кондора да бди над нас - рече Акла.
- Това е добър знак - отвърна Сонтане. - Птицата е женска.
Акла кимна.
- Добър знак е. - Погледна надолу и видя, че Уилсън също гледа кондора. - Уилсън Даулинг знае местоположението на Вилкапампа. Ще го изчакаме тук, под закрилата на града. Ще изчакаме и ще гледаме какво ще направи, след като пристигне. Когато разберем намеренията му, ще го пленим заедно със спътника му.
- Видя го как се движи - каза Сонтане. - И как оцеля, макар че беше улучен от отровната ти стрела. Той не е обикновен човек. Трябва да внимаваме да не ни надвие.
- Мъжът на име Уилсън има слабо място, от което можем да се възползваме.
- Не виждам никакво слабо място - отвърна Сонтане.
- Слабото му място е спътникът му - каза Акла. - Хванем ли Хайръм Бингам, край със силата му. Този Уилсън направи какво ли не да го защити и да го доведе тук. Предполагам, че такъв е дългът му. А когато е отслабен, Уилсън може да бъде заловен или убит.
Сонтане докосна ръката на Акла.
- Съжалявам, че се усъмних в чувствата ти. Сгреших.
Акла ѝ кимна.
- Всичко е простено. А сега иди да кажеш на другите за плана ни и се подгответе. Внимавайте да не оставяте следи.
Докато Сонтане прескачаше падналото дърво и изчезваше в зеленината, Акла отново погледна гигантския черен кондор, който с лекота кръжеше високо над разбеснелите се води на река Урубамба.
- Трябва да се прави избор днес - каза Акла, сякаш говореше на голямата хищна птица. - Трябва да вярвам, че съдбата на света все още зависи от решенията, които ни предстои да вземем.
31.
Куско, Перу
Булевард „Павитос“
14:42 ч.
19 януари 1908 г.
Капитан Гонсалес седеше на седмия ред в огромната катедрала, облечен в парадната си униформа, със сабята, която лежеше в скута му. До него седеше жена му, а на пейката пред тях се въртяха трите му деца, облечени в най-хубавите си дрехи, със сака и папийонки за момчетата и малка червена рокля за Хуанита. Дрехите им бяха изработени от сестрата на Сарита, която беше главна шивачка във фабриката в Пунта недалеч от железопътната гара.
На пейките в катедралата имаше места за над седемстотин и петдесет души, но днес те бяха три пъти по-малко - разпнатото тяло на Корсел Сантияна беше пропъдило молещите се, както бе очаквал Гонсалес. Малкият брой богомолци обаче в никакъв случай не помрачаваше красотата и прелестта на невероятната сграда. Невъзможно високите каменни сводове и бели тавани спираха дъха. Огромната площ на комплекса беше достатъчна, за да превърне и най-непокорната душа във вярващ. Да не говорим за великолепието и симетрията на олтара, който се издигаше гордо в най-високата част на централния неф. Той имаше две барокови нива и в сърцевината му се пазеше блестяща статуя, показваща Успение Богородично, а под него имаше голяма сребърна скиния.