- Сега техните мръсни души са енергийният източник на Куба на инките - завърши Мамакона Кай Пача. - И тяхната сила нараства. Душата с най-силната воля контролира Куба на инките. Всеки жив, който докосне Куба, ще бъде погълнат от душата в него, която след това действа чрез живия човек.
- Чия душа владее Куба сега? - попита Уилсън.
- Нямаме начин да общуваме с нея, можем само да наблюдаваме събитията, породени от ужасното влияние на Империума.
- Разпването в Куско едно от тези събития ли е?
- Да, Кубът на инките със сигурност е обладан от извратена душа. Десетките убийства в града през последните две седмици са резултат от нейното влияние, това е несъмнено.
- Знаете ли къде в момента се намира Кубът? - попита Уилсън.
- Няма как да следим местоположението му.
- Ако успея някак да стигна до него, той може ли да бъде преместен сигурно? - попита Уилсън.
- Как ще го намериш? - поинтересува се жрицата на Света, в който живеем.
- Имам начин за откриване на местоположението му - каза той.
- Не може да ти се позволи да пренесеш Куба. Само жена може да го направи. Докоснеш ли го, ще бъдеш погълнат от него.
- Това е най-лошият ни страх - каза жрицата на Долния свят. - С твоята сила и способност за изцеляване ще се превърнеш в опасен противник, ако Империумът те контролира.
- Ако тръгна да търся Куба сам, тогава рискът за вас е още по-голям - отвърна Уилсън. - Настоявам за подкрепата ви независимо от резервите ви.
Трите старици се спогледаха с изцъклените си бледи очи. Отново останаха неподвижни минути наред на танцуващата светлина на огньовете.
- Когато влезе тук, ти се съгласи, че всяко нещо си има цена - каза накрая Мамакона Кай Пача. Тя посочи над рамото на Уилсън към една от жените зад него. - Името на този воин е Чиело.
Тя беше олицетворение на добрата форма и здравето, както и всички други. Уилсън погледна към Акла, която беше най-близо до него и от изражението ѝ бе ясно, че не е сигурна какво ще последва.
- Чиело е девицата партньорка на Виване - продължи жрицата. - Ще преспиш с нея тази нощ и на сутринта ще поговорим. Едва тогава ще обмислим искането ти.
- Необходимо ли е това? - попита Уилсън, като се мъчеше да скрие изумлението си.
- Воинът Виване умря преди две нощи. Почувствахме как жизнената ѝ сила ни напуска - каза една от Мамаконите. - Виване със сигурност е отишла на Горния свят. Това е поредната тъжна загуба, дело на Куба на инките.
- Без своята партньорка Чиело вече не може да бъде Воин на слънцето. Сега ролята ѝ е да роди следващото поколение войници.
- Не можете да искате това от мен.
- Дължиш ѝ го - заяви жрицата на Горния свят. - Тя е сама заради теб.
- Чиело ще бъде твоя партньорка тази нощ - продължи жрицата на Долния свят. - Тя е готова и желае да го направи. В замяна ти ще ѝ дадеш семето си.
- Не мога да го направя - каза Уилсън.
- Ще говорим отново утре - заяви Мамакона Кай Пача. - Ще отидеш с Чиело и ще платиш дълга си към нея. Дойде време да поемеш отговорност за ролята, която изигра. Това е цената за постъпките ти.
41.
Андите, Перу
Хотел „Мачу Пикчу“
23:50 ч.
22 януари 2014 г.
Вече повече от два дни в Мачу Пикчу нямаше електричество. Силните летни дъждове се изливаха върху планините и от високата влажност всичко в луксозния хотел беше мокро на пипане, дори стените, подовете и чаршафите. За щастие дойде вестта, че от Куско са пратени булдозери да разчистят пътя през планините. Ако нямаше нови кални свлачища, Хелена можеше да напусне това място с кола. „Хайръм Бингам експрес“ все така не вървеше и ако времето не се оправеше и нивото на реката не се понижеше, влакът сигурно нямаше да тръгне поне още седмица. Единственият друг изход беше пеша по Пътеката на инките. Средните валежи по високите места на Перу бяха малко над двеста петдесет и пет сантиметра - колосално количество - а през последните две седмици бяха сто и петдесет сантиметра, което бе рекорд, откакто се водеха измервания.
Хелена стоеше при отворената врата на балкона, облечена по шорти и потник. Зад нея на нощната масичка гореше свещ. Батерията на айпада ѝ бе изтощена и нямаше с какво да занимава вниманието си освен с прашните стари книги, които бе намерила в библиотеката на хотела. Въздухът беше топъл и лепкав и непрекъснатото очакване на новини за евентуално заминаване я правеше неспокойна.
За Уилсън бяха минали цели осем години, а за нея малко повече от една. Идеята беше трудна за схващане. Това обясняваше защо той изглеждаше емоционално дистанциран, когато я видя за първи път. Уилсън каза, че е минал през ада след последната им среща и не се опита да го скрие. Каза ѝ, че е участвал в китайското Въстание на боксьорите и се е месел в историята. Хелена се усмихна. Ако тя беше чакала осем години да го види, сигурно щеше да реагира по същия начин. Истинският въпрос бе какви бяха нейните чувства към него, след като знаеше, че за него е минала по-голяма част от живота, отколкото за нея?