— Тук вече не ви задържа нищо — напомням ѝ.
Тя ме хваща под ръка, за да може да говори много тихо, докато се разхождаме по дължината на галерията, далече от дамите, а шляпането на пантофите ни по дървения под заглушава звука на думите ни.
— Не, грешите. Има какво да ме задържи. Обещах на Артур на смъртното му легло, че ще служа на Англия, както съм родена и възпитана да сторя — казва тя тихо. — Вие самата го чухте да казва: „Обещай ми сега, любима“ — това бяха последните му думи към мен. Ще спазя това обещание.
— Не можете да останете.
— Мога, и то по най-простия начин. Ако се омъжа за Уелския принц, отново ставам принцеса на Уелс.
Млъквам зашеметено, после успявам да проговоря.
— Невъзможно е да искате да се омъжите за принц Хари — изтъквам очевидното.
— Трябва.
— Това ли беше обещанието ви към принц Артур?
Тя кимва.
— Не може да е искал да каже да се омъжите за малкия му брат.
— Това искаше да каже. Знаеше, че това е единственият начин да бъда принцеса на Уелс и кралица на Англия, а ние с него имахме много планове, бяхме се споразумели за много неща. Той знаеше, че управлението на Тюдорите в Англия не е начинът, по който бяха управлявали кралете от династията Йорк. Искаше да бъде крал на двете династии. Искаше да управлява справедливо и състрадателно. Искаше да спечели уважението на хората, не да ги принуждава. Имахме планове. Когато разбра, че умира, той все така искаше аз да изпълня нашите планове — въпреки че той нямаше да може. Аз ще напътствам Хари и ще го уча. Ще го превърна в добър крал.
— Принц Хари има много добри страни — опитвам се да подбирам думите си. — Но той не е, и никога няма да бъде, принцът, когото изгубихме. Той е обаятелен и енергичен; храбър е като лъвче и е готов да служи на рода и страната си… — поколебавам се. — Но той е като емайл, скъпа моя. Той блести на повърхността, искри; но не е чисто злато. Не е като Артур — който беше верен, до мозъка на костите си.
— Въпреки това ще се омъжа за него. Ще го направя по-добър, отколкото е.
— Ваша светлост, скъпа моя, баща му ще търси изгодна партия за него, друга принцеса. А вашите родители ще търсят втори брак за вас.
— Тогава разрешаваме два проблема с един отговор. Освен това така кралят избягва плащането на вдовишката ми издръжка. Това ще му хареса. И ще получи остатъка от зестрата ми. Това ще му се понрави. И запазва съюза с Испания, който искаше толкова много, че… — тя млъква рязко.
— Който искаше толкова много, че уби брат ми за това — довършвам тихо изречението. — Да, знам. Но вие вече не сте испанската инфанта. Била сте омъжена. Не е същото. Вие не сте същата.
Тя се облива в гореща руменина.
— Ще бъде същото. Ще го направя да бъде същото. Ще кажа, че съм девица, и че бракът не е бил консумиран.
Ахвам:
— Ваша светлост, никой не би ви повярвал…
— Но никой никога няма да попита! — заявява тя. — Кой би се осмелил да се усъмни в думите ми? Ако аз казвам така, значи е така. А вие ще ме подкрепите като моя приятелка, нали, Маргарет? Защото правя това за Артур, а вие го обичахте, както го обичах аз? Ако не отречете онова, което ще кажа, тогава никой няма да се усъмни в него. Всички ще искат да вярват, че мога да се омъжа за Хари, никой няма да разпитва слугите и придворните за клюки. Никоя от моите дами няма да отговори на въпрос от английски шпионин. Ако вие не кажете нищо, никой друг няма да го стори.
Толкова съм зашеметена от този скок от сърдечна мъка към заговор, че мога само да ахна и да я погледна. Изражението ѝ е съвсем решително, челюстта — здраво стисната.
— Повярвайте ми, не можете да направите това.
— Ще направя това — казва тя мрачно. — Обещах. Ще направя това.
— Ваша светлост, Хари е дете…
— Нима мислите, че не зная това? Толкова по-добре. Именно затова Артур настояваше толкова. Хари трябва да бъде обучен. Аз ще напътствам Хари. Ще го съветвам. Знам, че е суетно, разглезено малко момче. Но аз ще го превърна в такъв крал, какъвто трябва да бъде.
Готвя се да възразя, но внезапно виждам у нея кралицата, каквато може да стане. Ще бъде внушителна. Това момиче е възпитавано като бъдеща кралица на Англия от тригодишна възраст. Изглежда, че ще бъде кралица на Англия, както и да ѝ изневерява късметът.
— Не знам как е правилно да се постъпи — казвам несигурно. — Ако бях на ваше място…
Тя усмихнато поклаща глава.
— Лейди Маргарет, ако бяхте на мое място, щяхте да се приберете у дома в Испания и да се надявате да живеете тихо и в безопасност, защото сте се научили да стоите далече от трона; била сте възпитана в страх от краля, от който и да е крал. Но аз бях отгледана да бъда принцеса на Уелс, а после кралица на Англия. Аз нямам избор. Още от люлката ме наричаха принцеса на Уелс! Не мога просто да променя името си сега и да се скрия от предопределената ми съдба. Трябва да направя каквото обещах на Артур. Трябва да ми помогнете.