— Радвам се да узная това — изричам ясно. — Радвам се, че синът ми служи вярно на краля. Добре ли е синът ми?
— И двамата ви сина са добре — казва той. — И са уверени, че тези беди скоро ще приключат.
Кимвам.
— Можете да вечеряте в залата тази вечер, ако желаете.
Той се покланя.
— Благодаря ви.
Някой друг пристъпва напред с някакво оплакване за цената на ейла в една от кръчмите на арендаторите ми, а управителят застава до мен и отбелязва проблема.
— Доведете този човек в покоите ми преди вечеря — казвам тихо. — Постарайте се да не го види никой.
Той не мигва. Само записва твърдението, че ейлът се разрежда с вода и че чашите не се пълнят докрай, и махва на следващия молител да пристъпи напред.
Лангриш ме чака до малкия огън в спалнята ми, скрит тук като таен любовник. Не успявам да сдържа една усмивка. В спалнята ми отдавна не ме е чакал мъж; вдовица съм вече от трийсет и две години.
— Какви са новините?
Сядам в стола си до огнището, а той се изправя пред мен.
Той безмълвно ми показва малко парче плат, знак, какъвто човек може да пришие към яката си. Същият е като емблемата, която Том Дарси ми даде — петте рани на Христос и бяла роза отгоре. Безмълвно я докосвам, сякаш е реликва на вярата, и му я връщам.
— Поклонниците разпуснали по-голямата част от войската, в очакване кралят да се съгласи на техните условия. Кралят изпрати позорна заповед на Том Дарси: да се срещне с водача на поклонниците, Робърт Аск, под предлог, че иска почтено да преговаря с него, да го отвлече и да го предаде на хората на Кромуел.
— Какво каза Том?
— Каза, че никога не би допуснал по името му да има дори едно петънце.
Кимвам.
— Такъв е Том. А синовете ми?
— И двамата са добре, и двамата освобождават всеки ден хора от войската си, пожелали да се присъединят към войската на поклонниците, но и двамата са се заклели да служат във войската на краля, и никой не подозира нищо различно. Кралят поиска повече подробности за исканията на поклонниците, и те му ги обясниха.
— Монтагю и Джефри мислят ли, че кралят ще удовлетвори исканията?
— Ще трябва да го стори — казва мъжът простичко. — Поклонниците биха могли да надвият кралската армия в миг, чакат отговор само защото не искат да воюват с краля.
— Как могат да се наричат верни поданици? След като са тръгнали на бой? Когато бесят неговите служители?
— Загинаха забележително малко хора — казва той. — Защото едва ли има някой, който да не е съгласен с тях.
— Томас Лий. Заслужава си бесенето, съгласна съм.
Той се засмива:
— Щяха да го обесят, ако го бяха заловили, но той се измъкна. Изпрати готвача си на свое място, като страхливец, и вместо това обесиха него. Поклонниците не нападат лордовете или краля. Винят само неговите съветници. Кромуел трябва да бъде прогонен, унищожаването на манастирите — прекратено, а вие и семейството ви — върнати като съветници на краля.
Поглежда ме почти свенливо и се усмихва.
— Имам новини и за другия ви син, Реджиналд.
— В Рим ли е? — питам нетърпеливо.
Лангриш кимва.
— Ще го направят кардинал — казва той благоговейно. — Възложено му е да дойде в Англия като кардинал и да възвърне на Църквата нейния блясък, веднага щом кралят се съгласи с исканията на поклонниците.
— Папата ще изпрати сина ми у дома да възстанови църквата?
— Да спаси всички ни — казва Лангриш набожно.
Л’Ербер, Лондон
Декември 1536 г.
Тази година ще отбележим дванайсетте коледни дни, спазвайки старите обичаи. Абатството в Бишам може и още да е затворено, но тук, в Лондон, отварям параклиса си, слагам коледни светлини на прозореца и държа вратата отворена, за да може всеки да влезе и да види олтара, обвит в златен брокат, потира и разпятието, проблясващи в ухаещата на тамян тъмнина, блясъка на кристалната дарохранителница, съдържаща тайнството на Причастието, параклиса с усмихнатите, уверени рисувани ликове на светците по стените, украсен със знамената на църквата и на моето семейство. В тъмнината на ъгъла на параклиса знамето с бялата роза проблясва бледо; отсреща е богато избродираната теменужка на семейство Поул в папски и имперски пурпурен цвят. А аз коленича, заравям лице в ръцете си и си мисля, че няма причина Реджиналд да не стане папа.
Тази Коледа е изключително важна, за нашето семейство и за Англия. Може би това ще бъде годината, в която моят син Реджиналд ще се прибере у дома да възстанови Църквата и да я върне на мястото, което ѝ се полага, а синовете ми Монтагю и Джефри ще върнат краля на подобаващото място.