Обръщам се отново към Монтагю.
— Явно е много обаятелен. Но — таен съветник?
— Защо не? Той е дребен йоркшърски благородник, родственик на семейство Сиймор, с по-добро потекло от Кромуел. Но така или иначе Аск отказа. Само си помисли! Поклони се и каза, че не е необходимо. Искал само свободен парламент, а Тайният съвет да се ръководи от старите лордове, а не от нови парвенюта. Кралят каза, че ще свика свободен парламент в Йорк, за да покаже благосклонността си, и кралицата ще бъде коронована там, а там ще се проведе и църковен събор, на който учените духовници ще проявят своята мъдрост.
За момент съм зашеметена от тази промяна, после, при вида на спокойната увереност на Монтагю, правя кръстния знак и свеждам глава за миг.
— Това е всичко, което сме искали някога.
— Повече — потвърждава синът ми. — Повече, отколкото сме си мечтали да искаме, повече, отколкото сме си представяли, че кралят изобщо е готов да даде.
— Какво още? — питам.
Монтагю ми се усмихва широко.
— Реджиналд чака да го повикат. Той е във Фландрия, на един ден път с кораб оттук. В мига, в който кралят го повика, той ще дойде и ще върне Църквата на Англия на мястото ѝ.
— Кралят ще изпрати да го повикат?
— Ще възложи на него като на кардинал възстановяването на Църквата.
Толкова съм удивена, че Реджиналд може да се прибере с почести у дома, за да поправи всичко, че затварям очи за момент и отправям благодарност към Бог, който ми отпусна достатъчно дълъг живот, за да видя това.
— Как се стигна дотук? — питам Монтагю. — Защо кралят се съгласи с всичко това, и то толкова лесно?
Монтагю кимва; той също е си е задавал тези въпроси.
— Според мен той най-сетне разбира, че е отишъл твърде далече. Мисля, че Аск му е разказал за числеността на армията на поклонниците и простите им надежди. Аск каза, че те обичат краля, но винят Кромуел, а кралят повече от всичко друго иска да бъде обичан. В лицето на Аск той вижда добър човек, принципен човек, който представлява добри и достойни мъже. Вижда добър англичанин, готов да обича и да следва един добър крал, тласнат към бунт от непоносими промени. Когато срещна Аск, видя друг начин да бъде обичан, видя друг начин да бъде царствен. Може да им подхвърли репутацията на Кромуел като подкуп, може да възстанови манастирите. Самият той обича църквата, обича порядките, които поклонниците защитават. Никога не е спирал да съблюдава литургията или останалите ритуали. Сякаш внезапно вижда нова роля в поетична драма — кралят, който отново поправя всичко.
Монтагю замълчава за миг и нежно слага ръка върху рамото на малкия си син.
— Или може би, почитаема майко, е по-хубаво дори от това. Може би говоря с горчивина, вместо да видя, че по времето на моя живот се е случило чудо. Може би светлината е озарила краля, може би най-сетне Бог наистина му е проговорил, и той наистина е променил мнението си. Тогава хвала на Бога, защото Той спаси Англия.
Обикновено изпитвам меланхолия в студените дни след коледното празненство. Мисълта за дългата зима се простира пред мен и не мога да си представя пролетта. Дори когато снегът по покрива се топи и капе в канавките, не се надявам на по-топло време, а се загръщам с кожите си и знам, че предстоят много влажни и сиви утрини, преди времето да се промени. Дебелият лед се топи и освобождава реката, която тече сива и буйна, плътните снежни облаци се изтърколяват от небето и дават път на студена, сурова светлина. Обикновено по това време на годината се сгушвам вътре и се оплаквам, ако някой остави отворена врата някъде в къщата. Казвам им, че мога да почувствам течението. Чувствам го по глезените си, усещам как смразява стъпалата ми.
Но тази година съм обзета от доволство като разглезена котка, успокоена от огъня, докато гледам как суграшицата потропва по прозореца, където внукът ми Хари рисува по замъглените стъкла на прозорците. Тази година си представям как Робърт Аск язди на север, приветстван във всеки хан и къща по пътя от хора, които искат да узнаят новините, и как им разказва, че кралят се е вразумил, че кралицата ще бъде коронована в Йорк, че кралят е обещал свободен парламент, и че абатствата ще бъдат върнати на вярващите.
Представям си как монасите, които се навъртат около старите сгради, просейки там, където някога са служили, се събират около коня му и го молят да им разкаже отново, да се закълне, че е вярно. Представям си ги как отварят вратите на параклиса, как коленичат пред мястото, където е бил олтарът, обещавайки, че ще започнат отново, как бият камбаната за първата служба. И си представям как Робърт им показва златната си верижка и им казва, че кралят я свалил от собствената си шия, за да постави на раменете му, и му казал, че тя е знак за неговото благоволение, и му предложил място в Тайния съвет.