Но после чуваме странни съобщения. Някои от поклонниците, които получиха всеобщо помилване, изглежда са нарушили условията на примирието и отново са се вдигнали на оръжие. Томас Хауард арестува половин дузина нарушители и изпраща имената им на Томас Кромуел — а Томас Кромуел е все още на служба.
Някои от благородниците и повечето лордове на Севера отиват да разговарят с Томас Хауард, херцога на Норфолк, и споделят безпокойствата си, че Северът ще стане неуправляем в необуздаността на тази нова свобода. Робърт Аск ги успокоява, уверява поклонниците, че няма бунт срещу управлението на краля — защото вижте! той носи помилването от краля, облечен е в аления сатенен жакет на краля. Винаги ще има мъже, които ще се възползват от смутните времена — те не променят мира и помилването. Мирът ще удържи, помилването ще удържи, поклонниците са спечелили всичко, което са искали, а кралят им е дал думата си.
И въпреки това на сър Томас Пърси и сър Инграм Пърси, които яздеха с поклонниците, потеглили на поход под знамето с петте рани, е наредено да се явят в двора, и когато пристигат в Лондон, те незабавно са арестувани и изпратени в Тауър.
— Това не означава нищо — казва ми Джефри, когато минава през Л’Ербер на път към дома си в Лордингтън. — Семейство Пърси винаги са се държали така, като че ли законът са те самите, използваха поклонниците, за да се противопоставят на краля. Те са бунтовници, не поклонници, мястото им е в Тауър.
— Но нали бяха помилвани?
— Никой не би очаквал кралят да спази условията на помилването за хора като тях.
Не споря, тъй като Джефри е уверен, а новините от Север са добри. Абатствата отново отварят врати, поклонниците се разпръсват, получили помилване, всеки от тях полага клетва за вярност към краля, всеки е убеден, че най-после са настъпили добри времена. Бавно, тихо, жените и мъжете, служили на Бога, се връщат в абатствата, и те отново отварят врати. Във всяка селска църква се разказва история за малко чудо. Хората изнасят кристална дарохранителница от скривалището ѝ под сламен покрив. Дърводелци възстановяват красивите резбовани изображения на светци, измъквайки ги изпод купчините дърва, където са скрити на сигурно място, фермерите внимателно разкопават отводнителните канавки и измъкват разпятия. От скрити гардероби се появяват одежди, монасите се връщат в килиите си. Поправят прозорците, ремонтират покривите, заръчвам на управителя си да намери игумена Ричард и да го покани обратно в Бишам.
— Почитаема бабо, мислите ли, че чичо ми Реджиналд ще се прибере у дома? — пита ме Хари, момчето на Монтагю. А аз му отговарям усмихнато: „Да, мисля, че ще се прибере.“
Но през февруари в Йорк Томас Хауард, херцогът на Норфолк, обвинява в държавна измяна деветима мъже и те са осъдени на обесване.
— Как може да бъдат обесени? Не са ли помилвани? — питам Джефри.
— Почитаема майко, херцогът е суров човек. Сигурно чувства, че трябва да покаже на краля, че макар да симпатизира на поклонниците, е суров към бунтовниците. Ще обеси един-двама просто за да демонстрира силата си.
Отново не споря със сина си, но се страхувам, че помилването от краля не се оказва сигурна гаранция за безопасност. Обикновените хора явно също мислят така, защото хората от Карлайл се събират в пристъп на отчаяние, и отново потеглят срещу армията на Томас Хауард, сякаш за да спасят живота си, залагайки всичко на едно последно хвърляне на заровете. Стотици са убити от добре въоръжените, добре нахранени, снабдени с добри коне благородници на Севера, които бяха до тях по време на поклонението, но ги изоставиха в примирието.
В Лондон получаваме новината в средата на февруари, а гражданите бият камбаните, радостни, че безимотните бедняци от Севера са били победени от лордовете, които само преди няколко месеца ги подкрепяха. Казват, че сър Кристофър Дейкър убил седемстотин души, а останалите взел в плен и ги избесил по закърнелите ниски дървета — единствената растителност в суровия северозапад, а Томас Кромуел му обещал графска титла заради службата му.
Подтикнат от тази жестокост, сега Томас Хауард обявява военно положение на Север, което означава, че магистратите и лордовете нямат власт да се противопоставят на неговото управление. Хауард може да бъде съдия, съдебен заседател и палач за хората, които няма как да се защитят. Обявява война на собствените си сънародници — това не е трудно за човека, който обезглави собствените си племенница и племенник. Провежда импровизирани съдебни заседания в градовете и незабавно издава смъртни присъди. Стотици мъже са принудени да застанат пред него. На майсторите на вериги от Карлайл им свършва желязото, и мъжете трябва да увисват на бесилото не оковани във вериги, а овързани с въжета, които бележат позора им. Томас Хауард потегля да беси селяни в собствените им ниви, за да знаят всички, че пътят на поклонниците води към смъртта. Неговите хора влизат във всяко селце, във всяка гладуваща паланка, през най-студеното време от годината, и настояват да узнаят кой се е присъединил към поклонниците и е положил клетва? Кой е бил църковните камбани наобратно? Кой се е молил за възстановяването на Църквата? Кой е потеглил на бой и не се е върнал повече у дома?