Момичето се усмихва и безмълвно свива рамене. Разбира се, при новите закони е невъзможно дори да попиташ дали кралското бебе е добре, тъй като това хвърля съмнение върху потентността на краля.
— Е, Бог да ги благослови и двамата — казвам.
— Може ли да излезем? — пита момичето. — Аз и другите момичета? По улиците танцуват и са запалили празничен огън.
— Може да излезете, стига да останете всички заедно — казвам ѝ. — И се приберете у дома призори.
Тя ми се усмихва широко.
— Ще се облечете ли? — пита.
Поклащам глава. Струва ми се, че беше много, много отдавна, когато бдях до леглото на кралицата и отнасях новината за поредното бебе на краля.
— Ще си легна отново да спя — казвам. — А на сутринта ще прочетем молитви за здравето на кралицата и на принца.
От Хамптън Корт редовно идват новини: бебето е добре и заяква, кръстен е Едуард, принцеса Мери го носела по време на церемонията. Ако оживее, той е новият наследник на Тюдорите и тя никога няма да бъде кралица; но аз знам — а кой знае по-добре от мен, която присъстваше четирите пъти, когато сърцето на кралица Катерина биваше разбито? — че едно здраво бебе не означава бъдещ крал.
После чуваме, точно както се опасявах, че лекарите на кралицата са повикани обратно в Хамптън Корт. Но не е за бебето: кралицата е болна. Като че ли в тези опасни дни след раждането сянката е паднала върху майката. Веднага отивам в параклиса си и се моля за Джейн Сиймор; но тя умира същата нощ, само две седмици след раждането на малкия си син.
Казват, че кралят е съкрушен, че е изгубил майката на детето си и единствената жена, която е обичал истински. Казват, че той няма да се ожени никога повече, че Джейн е била незаменима, съвършена, единствената истинска съпруга, която е имал някога. Мисля, че в смъртта тя постигна съвършенството, което никоя жена не би могла да покаже приживе. Собственото му съвършенство е изцяло въображаемо, сега има въображаема съвършена съпруга.
— Може ли той изобщо да обича някого? — пита ме Джефри. — Това е кралят, който нареждаше да осъждат жени за държавна измяна, задето са свалили от бесилката труповете на съпрузите си и са ги погребали подобаващо. Може ли дори да си представи какво е скръб?
Мисля си за момчето, което ходеше с пребледняло лице в продължение на година след смъртта на майка си, но по-малко от месец след смъртта на съпругата си той вече търси нова жена: принцеса от Франция или от Испания. Монтагю, облечен в пълен траур, идва при мен в Л’Ербер, за да ми разкаже, мъчейки се да не се разсмее на глас, че кралят поканил всички принцеси на Франция да дойдат в Кале, за да може да избере най-красивата за своя следваща невеста.
Французите са дълбоко оскърбени, тъй като това поставя дамите от кралската фамилия на Франция в положението на юници в пазарен ден, а никоя принцеса не изгаря от желание да бъде четвъртата кралица на човек, който избива съпругите си; но Хенри не разбира, че вече не е безкрайно привлекателен и желан. Не осъзнава, че вече не е най-красивият принц в християнския свят, прочут с начетеността си и благочестивия си живот. Сега той остарява — навършил е четиридесет и шест години на последния си рожден ден, става по-дебел с всеки изминал ден, а освен това е заклет враг на Светия Отец, главата на Църквата. И въпреки това все още не може да разбере, че не е обичан, не е обожаван, не е център на внимание.
— Почитаема майко, от смъртта на кралицата произтече и едно хубаво нещо. Ще ти е трудно да повярваш това, но той възстановява абатството — казва Монтагю.
— Кое абатство? — питам.
— Нашето.
Изобщо не разбирам.
— Връща ни абатството Бишам?
— Да — казва Монтагю. — Повика ме при себе си в параклиса. Отидох в кралската галерия в Хамптън Корт, където той седи в отделна малка стая над параклиса, за да може да вижда олтара. Чете и подписва книжата си, докато свещеникът отслужва литургията отдолу. Поне веднъж се молеше, а не работеше, и се прекръсти, целуна броеницата си, обърна се към мен с любезна усмивка и каза, че иска да се четат молитви за душата на Джейн и пита дали ти би му направила услуга да възстановиш обителта като място, където да се отслужват литургии за нея?
— Но той затваря големите религиозни обители из цялата страна! Робърт Аск и всички останали, стотици, загинаха, опитвайки се да спасят манастирите.
— Е, сега иска да възстанови един.
— Но той каза, че не съществува такова нещо като чистилище и затова няма нужда от параклиси, в които да се отслужват литургии, за душите на починалите?