— Лесно изречено — казва грубо епископът.
— Защото е вярно — отхвърлям грубостта му, и влизам първа в личния си кабинет.
Под еркерния прозорец има маса, където понякога сядам да пиша, и четири стола. Показвам им с жест, че могат да седнат, където желаят, и сама се настанявам в един стол, с гръб към зимната светлина, с лице към стаята.
Уилям Фицуилям ми казва, сякаш това е просто интересно сведение, че е разпитвал синовете ми Джефри и Монтагю. Кимвам, когато чувам това, пренебрегвайки бързия спазъм на убийствена ярост при мисълта, че това парвеню разпитва моите момчета, моите момчета от рода Плантагенет. Той казва, че и двамата говорили свободно с него; намеква, че знае всичко за нас, а после ме притиска да призная, че съм ги чувала да говорят против краля.
Категорично отричам и казвам, че аз също никога не съм казвала дори една дума против негово величество. Казвам, че моите момчета никога не са казвали, че искат да отидат при Реджиналд, и че не съм писала тайни писма на изключително разочароващия си син. Не знам нищо за управителя на Джефри, Хю Холанд, освен че е напуснал службата си при Джефри и се заловил с някаква работа в Лондон, мисля, че е станал търговец. Може да е носил наши писма със семейни новини до Фландрия. Знам, че Джефри е отишъл при лорд Кромуел и му е обяснил задоволително всичко, че стоките на Холанд са му върнати. Радвам се за това. Лорд Кромуел се грижи за безопасността на краля, всички му дължим благодарност, задето изпълнява този велик дълг. Синът ми му служеше с радост. Никога не съм получавала тайни писма, и следователно никога не съм горила тайни писма.
Отново и отново ме питат за едни и същи неща, и аз отново и отново им казвам онова, което вече съм им казала: не съм извършила нищо, синовете ми не са направили нищо, и те не могат да докажат нищо срещу нас.
После се надигам от масата и им казвам, че по това време съм свикнала да се моля в семейния си параклис. Тук се молим по новия начин и има Библия на английски, която всички да четат. След молитвите ще вечеряме. Ако им липсва нещо в стаите, трябва само да кажат и аз с удоволствие ще им осигуря нужното удобство.
Амбулантен търговец с коледни украшения и подаръци, идващ от лондонския гъши пазар, казва на прислужничките в кухнята, че моят братовчед сър Едуард Невил е бил арестуван, а също и домашният свещеник на Монтагю, Джон Колинс, съветникът на епископа от катедралата в Чичестър, Джордж Крофтс, един свещеник и няколко от слугите им. Казвам на прислужницата, която ми прошепва това, да купи каквито дреболии иска и да не слуша клюки. Това няма нищо общо с нас.
Поднасяме хубава вечеря на гостите си, а след вечеря пеем весели песни и моите дами танцуват, после аз се извинявам и излизам навън, докато небето посивява, за да се разходя около купите със сено. Носи ми утеха, когато скъпоценните ми синове са в опасност, да виждам, че сламата и сеното са напластени на бали, за да бъдат предпазени от ветровете, че всичко е сухо и съхранено. Влизам в обора; кравите се размърдват тихо сред сламата в единия край, а скъпоценният ми овен — в другия, и усещам топлия мирис на животни, прибрани на сигурно място, защитени от студеното време. Иска ми се да можех да остана тук, цяла нощ, на светлината на малкия рогов фенер, заслушана в тихото дишане на животните, и може би на Бъдни вечер, в полунощ, ще ги видя как коленичат в памет на онзи обор, в който животните коленичили пред яслата, и Светлината на Света положила основите на Църквата, която съм почитала цял живот, и която не е, и никога не е била, под властта на никой крал.
На следващия ден Уилям и епископът отново идват в стаята ми и задават същите въпроси. Давам им същите отговори, и те грижливо ги записват и ги изпращат в Лондон. Можем да правим това всеки ден до края на света, докато адът се продъни. Никога няма да кажа нещо, което би хвърлило съмнение върху някой от двамата ми затворени в тъмница синове. Вярно е, че съм уморена от инквизиторите си и техните повтарящи се въпроси, но няма да се проваля поради умора. Не смятам да слагам главата си на дръвника и да желая вечен покой. Могат да ме разпитват, докато мъртвите излязат от гробовете си: ще открият, че съм не по-малко няма от обезглавения си брат. Аз съм стара жена, вече на шейсет и пет години, но не съм готова за гроба, и не съм толкова немощна, че да допусна да бъда тормозена от мъже, които познавах като току-що проходили деца. Няма да кажа нищо.