Лятото на 1539 г.
Парламентът се събира на заседание и Кромуел представя пред нето Указ за лишаване от граждански права, в който обявява всички нас, Плантагенетите, за предатели, без съдебен процес или доказателства. Самото ни име е престъпление, притежанията ни са конфискувани в полза на Короната, децата ни — лишени от наследство. Името на Гъртруд и моето са изброени сред тези на мъртъвците.
Представят дузините писма, за които се твърди, че са написани от Гъртруд, представят едно писмо, което съм написала на сина си Реджиналд, за да го уверя в обичта си, което така и не му е било предадено, а после лично Томас Кромуел вдига една торба и като уличен фокусник измъква емблемата, която Том Дарси ми даде, бялата копринена емблема с избродираните пет рани на Христос, с бялата роза отгоре.
Залата остава безмълвна, когато Томас Кромуел изважда емблемата с красноречив жест. Може би се е надявал, че ще избухнат гръмко, крещейки, че искат главата ми. Кромуел я представя като решаващо доказателство за вината ми. Не ме обвинява в никакво престъпление — дори сега, да държиш бродирана емблема в стара ракла в къщата си не е престъпление — а двете камари, на общините и на лордовете, почти не реагират. Може би са се наситили на лишаване от граждански права, може би им е дотегнало от смърт. Може би много от тях имат точно такава емблема, скътана в стара ракла в къщите си в провинцията, от времето, когато са се надявали, че може да настъпят добри времена, когато имаше множество поклонници, потеглили на поход за Божията милост. Във всеки случай, това е единственото доказателство, с което разполага Кромуел, а аз ще бъда задържана в Тауър по желание на негово величество, и внукът ми Хари и Гъртруд и малкото ѝ момче също трябва да останат тук.
Тауър, Лондон
Зимата на 1539 г.
Животът ни сякаш е застинал неподвижно, докато студът кара водата в каните ни да замръзва, а стичащите се от плочите на покрива капки се превръщат в дълги, заострени ледени висулки. Позволяват на Хари да присъства на уроците на Едуард, и той остава за вечеря в стаите на Кортни, където трапезата е по-добра от моята. С Гъртруд си разменяме приятелски съобщения, но никога не разменяме писмено нито дума. Братовчед ми Уилям дьо ла Поул умира сам в студената килия, където е живял като затворник, като невинен човек, като мой сродник. Бил е тук трийсет и седем години. Моля се за него; но се опитвам да не мисля за него. Чета, когато светлината е достатъчно добра, шия, седнала до прозореца с изглед към моравата. Моля се пред малкия олтар в ъгъла на стаята си. Не си задавам въпроси за освобождаването си, за свободата, за бъдещето. Опитвам се да не мисля изобщо. Уча се на твърдост.
Само че външният свят продължава да се движи. Урсула ми пише, че Констанс и Джефри имат бебе, което ще бъде кръстено Катрин, и че кралят ще има нова съпруга. Намерили са принцеса, готова да се омъжи за човек, когото никога не е виждала и за когото може да е чувала само най-лоши разкази. Ана от Клев ще предприеме дългото пътуване от протестантската си родина до страната, която кралят и Кромуел унищожават, следващата пролет.
Тауър, Лондон
Пролетта на 1540 г.
Понасяме цяла една дълга година и люта зима като затворници в килиите си: виждаме небето само като тънки сиви линии, обрамчени от железни решетки, усещаме мириса на вятъра откъм реката в студените повеи под дебелите врати, чуваме самотния зов на зимната червеношийка и неспирното оплакване на чайките някъде надалече.
Хари става все по-висок и по-висок, израства от панталоните и обувките си, и се налага да моля тъмничаря за нови дрехи за него. Позволяват ни огън в стаите само когато става много студено, и аз виждам как пръстите ми отичат и се зачервяват от измръзвания. В малките стаи се смрачава много рано, остава тъмно задълго, зората идва все по-късно и по-късно през тази студена зима, а когато откъм реката се надигне мъгла или облаците са много ниски, изобщо не става светло.
Опитвам се да бъда бодра и да гледам ведро на нещата заради Хари, чета с него на латински и френски, но след като той заспи в малката си килия, а аз оставам заключена в моята, издърпвам тънката завивка над главата си, лежа със сухи очи в задушната тъмнина и съзнавам, че съм твърде смазана от скръб, за да плача.
Чакаме, докато пролетта идва, за да раззелени дърветата в градината на Тауър и можем да чуем как косовете пеят в овощната градина на коменданта. Позволяват на двете момчета да излизат на моравата да играят, някой им поставя мишена за стрелба и им дава лъкове и стрели, друг им дава кегли и им разчертава игрище. Макар че дните стават по-топли, в стаите ни още е много студено, и затова моля тъмничаря да ми позволи да изпратя някого за дрехи. Обслужват ме почетната ми дама и прислужницата на главния домакин, а аз се срамувам, че не мога да им плащам надниците. Тъмничарят представя прошение от мое име, и аз получавам малко дрехи и пари, а после, изненадващо, без никаква причина, Гъртруд Кортни е освободена.