Този роман е разказ за упадъка на Хенри VIII и превръщането му от младия, красив принц, възприеман като спасител на страната си, в болен, затлъстял тиранин. Упадъкът на младия крал е бил предмет на множество чудесни исторически трудове — по-долу изброявам някои от онези, които намерих за най-полезни, — но сега за първи път в проучването си разбрах напълно жестокостта на царуването и дълбочината на неговата поквара. Това ме накара да се замисля колко лесно може един владетел да се превърне в тиранин, особено ако никой не му се противопоставя. Докато Хенри се прехвърля от един съветник на друг, докато настроенията му стават все по-ужасни, а прибягването до ешафода се превръща в последователен терор срещу народа му, човек вижда в този добре познат, обичан свят на Тюдорите зараждането на един деспот. Хенри е могъл да избеси верните мъже и жени от Севера, защото никой не се опитва да защити Томас Мор, Джон Фишър, или дори Бъкингамския херцог. Той научава, че може да екзекутира две съпруги, да се разведе с трета, и да заплашва последната, защото никой не е успял да защити първата му съпруга. Образът на обичания Хенри от учебниците по история в началното училище — на ексцентричен, бляскав владетел, който е имал шест жени — е същевременно и отблъскващият образ на човек, който тормози съпругата и детето си, и образ на сериен убиец, който воюва срещу собствения си народ, дори срещу собственото си семейство.
Отговорът на Хенри срещу молбата на поклонниците за запазването на традиционните им владетели и религия е да нападне Северна Англия и верните привърженици на Римокатолическата църква. Кралят е съзнателно нечестен в преследването си на хората, които вярват, първо, че могат да се обърнат към него за справедливост, а след това, че ги е помилвал напълно и ще удържи на думата си. Това е един от най-ужасните епизоди в нашата история, и въпреки това е малко известен, навярно защото това е история за поражение и трагедия, а победените рядко разказват историята.
Маргарет отива на ешафода без обвинение, без съдебен процес, дори без навременно предупреждение, както описвам тук. Екзекуцията и е тромава и несръчна, може би по вина на неопитен палач, може би защото тя отказва да положи глава на дръвника. В знак на почит към нея, и към всички жени, които отказват да приемат наказание, наложено им от един несправедлив свят, в този роман съм я описала как умира по същия начин, по който може би е живяла — съпротивлявайки се на тиранията на Тюдорите. През 1886 г. тя е обявена за блажена като мъченица за вярата и се почита от Църквата като Блажената Маргарет Поул на 28 май всяка година.
Внукът ѝ Хари изчезва, вероятно умирайки в Тауър. Едуард Кортни излиза на свобода едва при възшествието на престола на Мери I, която го освобождава и му дава титлата граф на Девън през септември 1553 г. Джефри Поул бяга от Англия и получава опрощение от папата, задето е предал брат си; завръща се едва когато на трона се възкачва Мери I; тогава се връща и Реджиналд, който е ръкоположен и става архиепископ на Кентърбъри, работейки в близко сътрудничество с Мери I, за да възстанови Римокатолическата църква в Англия по време на нейното царуване.
Има нещо в тази история — за едно старо семейство, прогонено насилствено от мястото си, за предаността им към една млада жена, изстрадала необикновено несправедливо отношение, за тяхното придържане към вярата им и усилието им да оцелеят — чието проучване и описване ме трогна силно. Художествената измислица, както винаги, е на второ място след историята; истинските жени винаги са по-сложни и по-противоречиви, по-велики от героините на един роман, точно както истинските жени сега, както и тогава, често са по-велики от онова, което се говори за тях, понякога по-велики, отколкото светът иска да бъдат.
Библиография
Акройд, Питър. The Life of Thomas More. London: Chatto & Windus, 1998.
Александър, Майкъл Ван Клийв. The First of the Tudors: A Study of Henry VII and His Reign. London: Croom Helm, 1981. First published 1937.
Амт, Емили. Women’s Lives in Medieval Europe: A Sourcebook. London: Routledge, 1993.
Бейкън, Франсис. The History of the Reign of King Henry VII and Selected Works. Edited by Brian Vickers. Cambridge: Cambridge University Press, 1998.
Баер, Ан. Down the Common: A Year in the Life of a Medieval Woman. London: Michael O’Mara Books, 1996.
Барнхаус, Ребека. The Book of the Knight of the Tower: Manners for Young Medieval Women. Basingstoke: Palgrave Macmillan, 2006.
Безант, сър Уолтър. London in the Time of the Tudors. London: Adam & Charles Black, 1904.
Кавъндиш, Джордж. Thomas Wolsey, Late Cardinaclass="underline" His Life and Death. Edited by Roger Lockyer. London: The Folio Society. 1962. First published 1810.
Чилдс, Джеси. Henry VIII’s Last Victim: The Life and Times of Henry Howard, Earl of Surrey. London: Jonathan Cape, 2006.